Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
Освен това и самите господа Малмстрьом и Мурен изглеждаха доста добре. Приятни лица, пращящи от здраве, открит поглед. Четирите месеца свобода бяха се отразили добре на външния им вид: и двамата бяха загорели много добре, Малмстрьом беше пуснал брада, а Мурен — мустаци и бакенбарди.
При това те бяха придобили тена си не къде и да е, не на Майорка или на Канарските острови — о, не, те бяха прекарали три седмици в Източна Африка на така нареченото фотосафари. Отпочинаха си отлично. А след това последваха делови пътувания, едното в Италия, за да си набавят снаряжение, а другото във Франкфурт — за да си наемат подходящи помощници.
В Швеция те обраха без особени затруднения няколко банки и две частни фирми, които не се обърнаха към полицията, за да не привлекат към себе си вниманието на данъчните власти.
Тази дейност им донесе нелош доход, но и разходите също не бяха малки, още повече като се има предвид, че в най-близко бъдеще им предстояха още по-големи разходи.
Добре е известно, че доходите зависят пряко от капиталовложенията; това им беше много ясно, тъй като живееха в общество със смесена икономика. А целта, която си бяха поставили, беше наистина значителна. Намерението им беше да се потрудят още веднъж, както се следва, и после да се оттеглят на почивка.
Най-сетне да осъществят действителна крупна операция.
Основните приготовления бяха завършени, въпросът с финансирането — решен, а планът — почти готов. Не знаеха само къде и кога, затова пък знаеха най-важното: как. До заветната цел оставаше съвсем малко.
Макар и двамата да бяха професионалисти, все пак не бяха станали истински майстори. Истинските майстори не влизат в затвора.
Истинските майстори не ограбват банки. Те седят в канторите и в дирекциите и само натискат копчетата на звънците. Те не посягат на свещените основи на обществото, а се занимават с легално присвояване, подстригвайки леко обикновените хора. Богатеят от всичко. Тровят природата и хората, а след това „лекуват“ недъзите с негодни лекарства. Преднамерено занемаряват цели градски райони, обричайки ги на разрушаване, а после строят нови сгради, които са по-лоши от старите, Обаче главното е да не влязат в затвора.
А Малмстрьом и Мурен бяха влизали, тях като че ли ги преследваше зла участ. Но сега те бяха вече разбрали истината: повече с дреболии няма да се занимават.
— Знаеш ли за какво си мислех под душа? — попита Малмстрьом.
Той беше излязъл току-що от банята и сега внимателно разстилаше хавлията на пода; с друга хавлия той беше загърнал бедрата си, а с трета — раменете си.
Малмстрьом беше болезнено чистоплътен. Само днес от сутринта беше взел четири душа.
— Знам — отвърна Мурен. — За мацки.
— Как се досети?
Мурен, в къси панталони и бяла риза, стоеше пред прозореца и наблюдаваше Стокхолм с морски бинокъл.
Апартаментът, в който живееха, се помещаваше в голяма сграда на Данвиксклипан, на високия бряг на пролива, и от прозорците се откриваше великолепен изглед.
— Жените не трябва да се смесват с работата — каза Мурен. — Сам се убеди докъде води това.
— Аз не смесвам нищо — възрази обидено Малмстрьом. — Но мога да мисля, нали?
— Защо не — отстъпи великодушно Мурен. — Мисли си, колкото искаш. — Той наблюдаваше един бял параход, който плаваше към залива Стрьомен.
Малмстрьом извади ново бельо и чорапи и започна да се облича.
— Ще се разориш с тия гащи — забеляза Мурен. — Бога ми, не мога да разбера тази твоя страст.
— Прав си, цените се покачват — просто кошмар!
— Инфлация — каза Мурен. — Ние сме виновни за това.
— Ние? Ти, който толкова години беше в дранголника…
— Ние пръскаме много пари на вятъра. Изобщо всички апаши са жалки прахосници.
— С изключение на тебе.
— Аз съм рядко изключение. Впрочем и аз не харча малко за ядене.
— Ти си скрънза, заради теб в Африка се шляхме три дни, докато не намерихме жени без пари.
— Аз се ръководех не само от финансови съображения — рече Мурен. — И съвсем не от страх, че ще предизвикам инфлация в Кения. Изобщо парите губят стойността си там, където управляват мошеници. Ако някой трябва да лежи в Кумла, то това е нашето правителство.
— Хм.
— И чорбаджиите от компаниите. Впрочем неотдавна прочетох интересен пример за причината на инфлацията.
— Да?
— Когато през октомври деветстотин и осемнадесета англичаните превзели Дамаск, нахлули в държавната банка и заграбили цялата наличност. Но войниците нямали понятие от тамошните пари. Един австралийски кавалерист дал половин милион на момчето, което му държало коня, докато той пикаел.