Заключената стая

— Той да не е откачил? Аз бях там преди две седмици…

— Добре, добре — каза по-възрастният агент. — Вие ще се разберете с него, нашата работа е да изпълним заповедта.

Рус сви рамене и закрачи към изхода. Когато стигнаха до колата, той каза:

— Само че най-напред ме отведете в къщи да се преоблека, ясно ли е? Адреса знаете.

Той се тръсна на задната седалка и мрачно скръсти ръце на гърдите си. По-младият от агентите, който караше колата, избухна и измърмори, че той не е таксиметров шофьор, но колегата му го успокои и му обясни накъде да кара.

Те се изкачиха заедно с Рус в жилището му и го изчакаха в коридора, докато той си смени униформата със светлосив панталон, модна риза и велурено сако.

След това го отведоха на Кунгсхолмсгатан и го проводиха до кабинета, където чакаше Булдозера Улсон.

Щом вратата се отвори, Булдозера скочи, отпрати с ръка агентите и предложи на Вернер Рус да седне. След това се върна на мястото си зад бюрото и произнесе радостно:

— Кой би могъл да помисли, хер Рус, че ще се видим толкова скоро пак.

— И аз се питам — кой! — отвърна Рус. — Във всеки случай не аз. Мога ли да науча за какво ме задържате този път?

— Моля ви, хер Рус, защо така официално. Просто ми се прииска да ви попитам за нещо. А след това ще видим.

— И въобще, съвсем не беше наложително вашите подчинени да ме отмъкват от работа. А ако трябваше сега да поема нов рейс? Какво щеше да стане тогава — да ме уволнят само защото ви се е приискало да си почешете езика?

— Моля, моля! Аз зная отлично, че хер Рус го очакват два свободни дни, нали? Така че имаме достатъчно време, няма нищо страшно.

— Вие нямате право да ме държите тук повече от шест часа — каза Вернер Рус и погледна часовника си.

— Дванадесет часа, хер Рус. А ако се наложи — и повече.

— В такъв случай няма ли да благоволи хер прокурорът да ми съобщи в какво ме подозират — произнесе предизвикателно Вернер Рус.

Булдозера му поднесе пакет „Принц“, но Рус поклати презрително глава и извади от джоба си „Бенсън и Хеджс“. И докато припалваше от златната си запалка „Дънхил“, той мълчаливо наблюдаваше как Булдозера Улсон драска с клечката и запалва пурата си.

— А нима съм казал, че ви подозирам в нещо, хер Рус? — Булдозера поднесе на иконома пепелник. — Просто искам да поговоря с вас за обира в петък.

— За какъв обир?

— Имам предвид банката на Хурнсгатан — сухо отвърна Булдозера Улсон. — Удачна операция, деветдесет хиляди не се намират на улицата, само на клиента, който беше убит, не му провървя.

Рус го погледна удивено и поклати глава.

— Май сте сбъркали посоката… Петък ли казвате?

— Именно — рече Булдозера. — Разбира се, хер Рус през този ден е бил на път. И къде бяхте в петък?

Булдозера Улсон се облегна самодоволно.

— Не знам къде се е намирал хер Улсон, но в петък аз бях в Лисабон. Можете да проверите в авиокомпаниите. Кацането в Лисабон по разписание е в четиринадесет и четиридесет и пет, а ние закъсняхме с десет минути. В събота сутринта излетяхме в девет и десет и кацнахме в Арданда в петнадесет и тридесет. В петък обядвах в хотел „Тиволи“, там и нощувах. Това също може да се провери.