Заключената стая
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заключената стая». Краткое содержание книги:
— А ние, знаеш ли какво ще направим: ще го арестуваме! — Явно беше, че Булдозера Улсон е възхитен от гениалната си идея. — Точно сега ще го заключим.
— А утре ще го пуснем — рече Гюнвалд Ларсон.
— Нищо. Важното е да направим ненадеен ход. Може би ще го объркаме.
— Сигурен ли си? От началото на годината са го задържали вече четири пъти.
— Няма значение.
Булдозера Улсон се устреми към вратата. Истинското му име беше Стен. Но за него никой не си спомняше, освен може би само жена му. Затова пък тя по всяка вероятност сигурно беше забравила как изглежда.
— Нищо не разбирам — оплака се Колберг.
— По отношение на Рус, Булдозера, трябва да ти кажа, че е прав — каза Гюнвалд Ларсон. — Това е изключителен мошеник, който винаги има алиби. Фантастично алиби. Щом стане нещо, той е или в Сингапур, или в Сан Франциско, или в Токио, или където и да било.
— Но откъде Булдозера знае, че Малмстрьом и Мурен са замесени в този обир?
— Шесто чувство, интуиция… — Гюнвалд Ларсон сви рамене и продължи: — Ти ми обясни друго. Малмстрьом и Мурен са известни гангстери. Задържаха ги сто пъти, те все се измъкваха, но най-сетне попаднаха в Кумла. И изведнъж тези юнаци ги пускат да си починат в къщи.
— Не бива хората да се държат вечно насаме с телевизори.
— Е, да, вярно е — съгласи се Гюнвалд Ларсон.
Замълчаха. Но и двамата мислеха за едно и също. Държавата беше похарчила не един милион за затвора Кумла, беше направено всичко, за да се изолират физически правонарушителите от обществото. Чуждестранните познавачи на заведения от подобен род казваха, че килиите на Кумла, както никой друг затвор в света, угнетяват и обезличават човека.
— Що се отнася до това убийство на Хурнсгатан — започна Колберг.
— Какво ти убийство. По-скоро това е нещастен случай. Тя е стреляла, без да иска. Може би не е знаела, че пистолетът е зареден.
— Все пак, ти сигурен ли си, че това е било момиче?
— Разбира се.
— В такъв случай къде отиват Малмстрьом и Мурен?
— Как къде — наели са и са изпратили да свърши работата момиче.
— А отпечатъци на пръстите няма ли? Тя, струва ми се, е била без ръкавици.
— Имало е отпечатъци. На входната врата. Но една от банковите чиновнички ги е размазала, преди да дойдем ние.
— Балистичната експертиза?
— Всичко е наред. Експертите получиха и куршума, и гилзата. Четиридесет и пети калибър, най-вероятно „лама“.
— Порядъчен пистолет… Особено за момиче.
— Така е. Булдозера казва, че оръжието също подсказва за тази компания — Малмстрьом, Мурен и Рус. Те винаги използуват големи калибри, плашат. И все пак…
— Все пак?
— Малмстрьом и Мурен не стрелят в хората. Във всеки случай досега не са стреляли. Ако някой почне да се таралежи, пуснат един в тавана и веднага настъпва пълен ред.
— Какъв смисъл има да се арестува този Рус?
— Не знам, може би Булдозера разсъждава така: ако Рус има неопровержимо алиби — да речем в петък е бил в Йокохама, — можеш да се хванеш на бас, че операцията е била разработена от него. Но ако е бил в Стокхолм, работата е съмнителна.
— А Рус как се държи? Не протестира ли?
— Никога. Не отричам, казва, че Малмстрьом и Мурен са ми стари приятели и, ах, колко жалко, че са тръгнали по лош път. Миналия път даже попита не може ли да помогне с нещо на земляците си. Като чу това, Малм едва не се вцепени от яд.
— А Улсон?
— Булдозера само изръмжа. Хитър ход, казва.
— На какво разчита той?
— Нали сам чу — чака следващата операция. Смята, че Рус е замислил голяма работа за Малмстрьом и Мурен. Изглежда, приятелите са решили да загребат с голямата лъжица, за да могат след това да се изметат в чужбина и да живеят като рентиери.
— И непременно ще оберат някоя банка?
— Булдозера се занимава само с банки, нищо друго не го интересува — каза Гюнвалд Ларсон. — Може би така му е заповядано.
— А свидетелят?
— Този, при който ходи Ейнар?
— Да, да.
— Тази сутрин беше тук, разглежда фотографии. Не разпозна никого.
— А по отношение на колата сигурен ли е?
— Твърдо.
Гюнвалд Ларсон замълча, теглейки пръстите на ръцете си така, че те пукаха в ставите, след което добави:
— Нещо с тази кола не е така, както трябва да бъде.
XI.
Денят обещаваше да бъде горещ и Мартин Бек извади от гардероба най-лекия си костюм, небесносин.
Часовникът показваше едва осем, но той се беше събудил отдавна, преди няколко часа. Вечерта неочаквано беше заспал рано, спа учудващо спокойно, без сънища. Първият му работен ден след дългото прекъсване не беше толкова напрегнат, но все пак го беше изморил.
Мартин Бек отвори хладилника, погледна плика с мляко, маслото, самотната бутилка бира и реши, че довечера на връщане в къщи трябва да се отбие в магазина. Ще купи бира и айран. А може би трябва да престане да пие сутрин айран, втръсна му се. В такъв случай ще се наложи да измисли нещо друго за закуска, лекарят каза, че е необходимо да възстанови поне тези килограми, които беше загубил след изписването му от болницата.