Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Надявам се. Той ще види за пръв път цялата къща утре сутринта. Много се вълнувам да разбера мнението му.
— Предполагам, че ще бъде повече от възхитен. В града се говори, че Барингтън ще бъде гвоздеят на сезона.
— Къщата наистина е прекрасна — съгласи се Клара, — но подозирам, че единственото, което иска обществото, е след толкова години да види отново как изглежда къщата отвътре. Люсиен я е наследил от майка си.
— Както и титлата си и своето богатство — кимна Кърлейн. — Доколкото зная, това е причината неговите приятели да го наричат Лъки — Щастливеца. Семейство Барингтън е отдавна едно от най-заможните в Англия, нали така?
Клара му хвърли любопитен поглед.
— Да, въпреки че обикновено не се говори за това. Не мисля, че има голямо значение за Люсиен.
— Не, навярно не. Наистина, изглежда му е безразлично, дали принадлежи към аристокрацията или не. От него би станал добър американец.
— Прав сте — засмя се тя. Но ви моля, не му пускайте тази муха. Току-виж отпътувал при първа възможност за колониите.
— Но не и без вас, това никога не би сторил — заяви Кърлейн. — Познавах преди време друг човек, също толкова обсебен от бъдещата си съпруга. Защо се намръщихте?
Клара се накара да се усмихне и се опита да направи някоя повърхностна, подходяща за флирт забележка. Приетите в лондонското общество флиртове и закачки й допадаха. Беше малко повече от упражнена в тях и разпозна в лицето на Кърлейн истински майстор. Думите му бяха незначителни, невинни, трябваше да са комплимент за нейния чар. Накара се да мисли за тях, но отговори, без да се замисля:
— Само защото мразя конкуренцията, ще ви попитам, милорд, кой беше другият мъж, когото сте познавали? Може би трябва да го превърна в свой обожател и да го открадна от дамата му.
— Той би желал да го сторите. Наистина го желае. Но мисля, че е невъзможно. А когато се омъжите за лорд Калън, ще бъдете ужасно заета със съпруга си. Той е мило момче — продължи той и отново я завъртя, — аз много го обичам, макар да си мисля, че животът с него ще е за вас едно твърде… голямо предизвикателство.
Клубът „Мейдрю“ беше елегантен, тъмен, дискретен и много приятен. Преди да стане богат човек, собственикът, Харолд Мейдрю, беше прекарал по-голямата част от живота си като наемен войник, при което беше прекосявал морета и грабил чуждестранни кораби в полза на Англия. Освен това беше човек понаучил едно — друго за това как да се хареса на богати мъже и жени и колко висока цена са готови те да платят, за да избегнат скандал. Дори най-видни членове на висшето общество можеха да прекарат една вечер в „Мейдрю“ и да си изберат свой начин да се разорят, без дума да се разчуе. В неудобни моменти, когато се включваха местните пазители на реда, човек можеше да е сигурен, че Мейдрю ще уреди най-дискретно въпроса. Ако от ръка в ръка минеха достатъчно пари, нямаше да бъдат споменавани имена, нито аристократи щяха да се видят заплетени в какво ли не, от своя страна благородниците знаеха как да се отблагодарят по подобаващ начин. Като се има предвид колко несигурно е подобно предприятие, Харолд Мейдрю имаше значителни приходи.
Люсиен беше отдавна постоянен посетител на клуб „Мейдрю“, първо, защото тъмната, малко двусмислена атмосфера му харесваше и второ, защото беше едно от заведенията, където можеше да заведе Памела, без да му бъдат задавани неудобни въпроси. За разлика от собствениците на други игрални клубове, които допускаха само жени, които можеха да се купят за няколко монети, Харолд Мейдрю беше разбрал добре, че и дами от обществото желаят да се разделят с парите си не по-малко от господата.
Памела беше седяла вече целия следобед и цялата вечер до Люсиен и беше обявявала залаганията си на червено и черно. От другата му страна седеше Улф, който пресмяташе сумите толкова бързо, че крупието не успяваше да го следва. Седнала в скута му, неговата малка възлюбена, французойката Ивет, изглеждаше още по крехка до мускулестия си любовник. Люсиен потръпваше, като си представяше, че при любовните им игри той сигурно почти я смачква. Беше чудо, че момичето още е цяло, но може и да се лъжеше. Ивет беше шепа кокали, но знаеше много добре как да води Улф за носа. Само за няколко часа Бела беше научила от нея много неща.
В другия край на масата Джак и жената, която беше довел, се бяха прегърнали толкова страстно, че и най-отраканата лондончанка би се изчервила. Но в „При Мейдрю“ никой изобщо не обръщаше глава да ги погледа.
— Ако продължи така — прошепна Памела на ухото на Люсиен и кимна с глава към двойката, — ще се наложи да очистим масата и да им я предоставим. Откъде изкопава той все такива жени?