Любовни досиета
- Автор: Велчева Ружа
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовни досиета». Краткое содержание книги:
В него имаше толкова много насъбрана горчилка, че не знаеше от къде да започне… И с втория брак не му беше провървяло. Нервите му бяха като оголени кабели под напрежение… Непрестанно растящите пари за издръжка, проблемите със сина му, скандалите с жените му — бивша и настояща, отчуждението от родителите си… А и в завода — разкрил далавери, безстопанственост, кражби, но генералният директор беше непоклатим — връзките му Нагоре по етажите на онази власт го правеха недосегаем! И Полковникът се измъчваше от безсмислието на всичко около него — брак, работа…
Често отивахме на реката. Беше страстен рибар — отърсваше се поне за час от напрежението. Отлична релаксация е риболовът!
Бяхме странна картинка — той с въдицата, нагазил до колене във водата — съсредоточен и някак просветлен, аз — с цигара в ръката на брега, потопена в магията на свечерената река… Над нас — последната ласка на залязващото слънце. И този живителен, вечен ромон на водата…
Неусетно денят се изнизваше между върбалаците и ние дълго лежахме на тревата с лица към небесния свод, покрит с безброй далечни, мамещи звезди.
Толкова нежност и красота имаше в тези наши странни пътешествия извън реалността на ежедневието.
Родиха се няколко стихотворения и когато му ги прочетох, той беше толкова смутен — не беше свикнал да бъдат добри с него, да го докосват с нежност и красота. После заключи стиховете ми в секретната си каса в ДС — казваше, че когато му е тежко и тъжно, ще си ги препрочита… Все едно, че аз му подавам приятелска ръка!…
Един ден той не издържа — двубоят с директора съвсем беше загрубял и той помоли да го преместят в едно малко градче на 40 км от Търново — да оглави новосъздаващата се служба към ДС. А и наблизо имаше чудесен водоем — щеше да има възможност да посвети повече време на риболова. Замина, бързо се устрои — в малкото градче квартирите не бяха проблем. Дори и работа намери за съпругата си. Надявах се, че пасторалният живот в балканското градче ще му донесе така нужното спокойствие. Аз много пътувах служебно и рядко се чувахме по телефона. Няколко пъти се видяхме — просто за минути. И там неспокойният дух не беше намерил покой. Говореше, че ще напусне ДС — година преди да навърши право на пенсия. И бракът не вървеше.
Домиля ми за него — имаше всичко и всъщност — нищо, което да стопли сърцето му.
После дълго време не бяхме се чували, когато ненадейно се появи във Велико Търново. Уплаших се, като го видях. Отслабнал. С угаснали очи — а беше толкова красив мъж. Заболя ме сърцето. Каква карма носеше този странен и деликатен мъж!…
Беше напуснал ДС — без да може да вземе пенсия, беше се развел. Живееше в родното село на майка си — без пари, без приятели — на ябълки и компоти. Нещо се беше скъсало в него завинаги!
След време от наши съученици разбрах, че се хванал с някакъв бизнес в същото онова малко градче, оженил се за трети път, и пак — набързо, за богата жена от Варна. В един прекрасен ден изтеглил всички пари на съдружниците и… изчезнал. Намерили колата му изоставена край някакъв път в Южна България…
Не повярвах, не беше способен на това. Просто като че ли ставаше дума за съвсем друг човек.
И това беше последното, което чух за него.