Любовни досиета

Все си казвах, че трябва да се отзова на любезната покана, но пак ме завъртяха командировките, семейната повинност, децата и така и не го видях повече. След година Тодор Живков, по донесение от местни верни другари, за 24 часа подмени цялото партийно и административно ръководство на окръга. Обвиненията бяха тежки, но аз не вярвах на изтъкваните факти, защото се бях докоснала до човека Църов и моите впечатления бяха коренно противоположни. Димитър Църов беше понижен, преместен в едно търновско предприятие. Други — също. Някои напуснаха огорчени града.

Когато видях некролога на Д. Църов, разбрах — той не беше преглътнал срама от несправедливите обвинения, беше си отишъл от този свят огорчен. И той е носел в душата си стъкленото човече на Пеньо Пенев…

За близо 14 години демокрация аз не видях и най-малък намек от държавата, че милее за културата на своя народ. Управниците се оядоха, трупаха пари и къщи — читалища, а в колите им има място само за бодигардовете…

Бардовете само гледат профучаващите край тях лъскави коли с тъмни стъкла и се питат — защо ли управниците се пазят толкова от слънцето …

Талантливите бедни, съвременни бардове — безработни, забравени от държавата, с празни джобове, студени домове недохранени деца, които носят като факел светлината в душите си… Докога ли?…

Не мога да пиша за Велико Търново, без да спомена Николай Колев, един от най-талантливите и най-трагичните поети, родили се в старопрестолния град. Помня го още като ученик, от литературния кръжок към ГК на ДКМС. Красиво, стройно момче с толкова нежна душа!… После отличен студент във ВТУ… И после трагедията… Жестоката болест… Пристъпите на ярост и меланхолия… Чудесните стихове и сянката му по пустите улици, с неизменната цигара в ръка … Любовта го напусна, никога не видя дъщеря си — пораснала… Приятелите-гавраджии подхвърляха трохи, колкото за една почерпка, а после грозно се присмиваха зад гърба му… Софийските редакции и издателства упорито не искаха да го поощрят… И той потъваше все по-дълбоко в бездната на безпаметността и шизофренията. Единствена майка му — крехка женица, не го предаде — до смъртта си… Сега крее в психодиспансера в Церова кория и сигурно пише стихове върху кутията с цигари, когато я има… ЗАБРАВЕН ОТ БОГА!…