Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
— Прекрасно — отбеляза Бен. — Но какво общо има всичко това с бутилката, Куестър?
— Почакайте — Куестър им отправи поглед на вещо лице. — Една от играчките, които Мийкс даваше на Майкъл, беше тази бутилка. На Майкъл му беше позволено да извиква Черньото и да му дава команди. Демонът беше изключително опасен, както разбирате, но не и ако човек знае как да го използва. Моят природен брат имаше достатъчно познания, за да може да държи това създание във властта си и игрите на Майкъл не представляваха за него никаква заплаха. Майкъл използваше Черньото по най-ужасен начин — често за кошмарни забавления с животни. По време на едно такова забавление Абърнати загуби търпение и натупа момчето и аз бях принуден да превърна своя добър приятел от човек в куче, за да не пострада.
— Скоро подир тази случка старият крал забеляза какво става с момчето и разпореди да бъде отнето настойничеството на Мийкс, на когото му бе забранено да използва магия в присъствието на момчето. Беше заповядано всички магически принадлежности на момчето да бъдат унищожени — и най-вече бутилката.
— Но това явно не е било изпълнено — вметна Бен. Куестър поклати глава.
— Старият крал беше омаломощял, но явно имаше подкрепата на Паладин. Мийкс не се осмеляваше да се изправи срещу него. Наложи му се да изчака, докато старецът умре. Вече бе започнал да крои планове за бъдещето с това момче и възнамеряваше да напусне Отвъдната земя, за да отиде в други светове. Надяваше се с времето всичко да премине в неговите ръце. От друга страна, той не искаше да се раздели с бутилката, а още по-малко да позволи тя да бъде унищожена. Но не можеше също и да я крие, защото старият крал щеше да разбере. А дори и да успееше да я укрие, не би могъл да изнесе магията вън от Отвъдната земя — това не го позволяваше естественият закон на нещата. Какво трябваше да прави тогава?
Куестър замълча, сякаш очакваше отговор, и когато не го получи, се наведе конспиративно и прошепна:
— Онова, което направи, бе да заповяда на Черньото да се пренесе заедно с бутилката извън Отвъдната земя, някъде, където може да остане скрит и да дочака да го потърси. Особено остроумно.
Бен нетърпеливо се навъси.
— Куестър, какво общо има всичко това с цената на ябълките и портокалите? — Куестър погледна объркано. — Какво е станало с тази бутилка? — викна му Бен.
Куестър сгърчи лице и вдигна ръце умолително.
— Природеният ми брат бе обещал на момчето, че ще получи бутилката. Тя му беше любимото забавление. И той увери Майкъл, че бутилката няма да бъде унищожена и след време ще си я върнат, след смъртта на стария крал, когато се преселят в друга страна и започнат да продават престола на Отвъдната земя. Това трябваше да си остане тайна между тях — и Куестър сви рамене. — Аз, разбира се, щях да уведомя стария крал, ако знаех за това. Но научих за всичко едва след смъртта му. Едва тогава Мийкс си позволи да ми каже.
— Нима той ти е казал? — Бен беше направо потресен. Куестър изглеждаше покрусен.
— Да, Ваше Величество. Нямаше причина да крие. Аз не можех с нищо да му попреча. Природеният ми брат се гордееше със случая и искаше да се покаже пред някого колко е умел. А аз винаги бях първият, пред когото изтъкваше подобни подвизи.
Бен размишляваше. Куестър нервно го мерна с очи.
— Съжалявам, че си спомних за това едва сега, Ваше Величество. Трябваше да ми дойде наум по-рано. Но оттогава са минали двайсет години и бутилката направо ми беше изхвърчала от ума, докато…
— Почакай за момент! — сряза го Бен. — Ами какво стана със самата бутилка? Какво се случи с нея?
Куестър изглеждаше така, сякаш искаше да потъне в земята.
— Природеният ми брат си я върна и я даде обратно на Майкъл.
— Дал я е обратно… — Бен млъкна, обзет от ужас.
— Е, нямал е причина да не му я даде — опита се да обясни Куестър. — Вече беше обещал на момчето, ако си спомняте. Бутилката не представлявала кой знае каква опасност в света, в който двамата се озовали. В него магията на бутилката била значително отслабнала от факта, че малцина хора в онзи свят вярват в магията и я практикуват. Там бутилката се оказала относително безобидна и…
— Почакай малко! — прекъсна го Бен. — Ние говорим за моя свят, нали така!
— Да, за вашия някогашен свят…
— Моя свят! Бутилката е била в моя свят! Но ти каза… Това значи…! — Бен направо не беше на себе си. Той едва успяваше дъх да си поеме. — При твоята заблудена магия се е получила размяна, така ли? Нали това каза? Значи, ако магията е пренесла бутилката тук, значи е изпратила Абърнати оттатък! Какво, по дяволите, си сторил, Куестър? Та ти си изпратил Абърнати в моя свят! И още по-зле, изпратил си го при онзи кретен Майкъл, така ли? Куестър мрачно кимна.