Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
Също като моя. Също като диска върху медальона.
Сякаш всичко в мен стихва — всяка фибра на тялото ми, всяка мисъл в главата ми. Когато кръвта в жилите ми отново се раздвижва, аз се ужасявам.
— Не може да бъде. Това… Може ли? — Протягам ръка към нея.
След кратко колебание тя кима с глава и аз вземам малката й ръка в своята. Обръщам я и без да поглеждам отново, вече знам, че белегът е същият като моя. Но не, не съвсем същият. Нейният не е червен, а един тон по-светъл от кожата й. Изпъкнал е като моя и сякаш е получен отдавна.
Ала това не е всичко. Има и още нещо.
Кръгът е на мястото си, както и виещата се змия, но там свършва белегът на Соня. Буквата „X“ липсва, макар че иначе белегът й е точно повторение на моя и на фигурата върху медальона.
Внимателно пускам ръката й, връщам й я, сякаш е някакъв дар.
— Какво е това?
Тя прехапва устни и свежда поглед към ръката ми.
— Нека най-напред да го видя.
Показвам й китката си. Тя взема ръката ми и проследява с пръст очертанията на буквата „X“ в центъра на кръга.
— Твоят е различен.
Страните ми горят от срам, макар че не виждам причина за това.
— Да, малко по-различен е, въпреки че със същия успех бих могла да твърдя, че твоят е различен. Откога го имаш?
— Откакто се помня. Казаха ми, че е по рождение.
— Но какво означава?
Тя тежко диша, вперила поглед в дърветата около нас.
— Не знам. Наистина не знам. Доколкото ми е известно, белегът се споменава единствено в не толкова известно предание, разпространявано в средите на спиритистите и хората, интересуващи се от Пазачите. Както и от не толкова известните части на тяхната история.
— Пазачите ли?
— Да, от Библията — казва го така, сякаш трябва непременно да го знам, сякаш съм длъжна да познавам Библията в подробности, когато всъщност религиозните ми познания са придобити на случаен принцип. — Те са били ангели, преди да паднат.
„Разказ за ангели или… демони“ — мисля си аз. „Прокудени от небето…“
Тя продължава, без да знае, че аз познавам този текст.
— Най-разпространената версия е, че са били прокудени от небето, когато са се оженили и са имали деца от земни жени. Ала това не е единствената причина.
Колебае си, навежда се и взема едно камъче, изтрива го до блясък с крайчеца на полата си, после отново ме поглежда.
— Има и друга. За нея не се говори толкова много.
Скръствам ръце в скута си и се мъча да потисна растящата тревога, която пулсира в мозъка ми.
— Продължавай.
— Казват, че Пазачите са били нарочно предизвикани от Маари.
— От кого? — питам аз с недоумение.
— От едната сестра. Едната близначка.
„Сестрите. Близначките.“
— Не съм чувала за близначка с такова име в Библията. Разбира се, не съм много веща, но все пак…
Соня върти заобленото плоско камъче между пръстите си.
— Защото го няма в Библията. Това е легенда, мит, разказван и предаван от уста на уста поколения наред. Не твърдя, че е истина. Само ти разказвам историята, както ме помоли.
— Добре тогава. Разкажи ми я докрай. Кажи ми за сестрите.
Тя се намества по-навътре върху камъка.
— Казват, че предателството започва от Маари, която съблазнява Самаил, най-доверения Божи ангел. Самаил обещава на Маари, че ако роди ангелочовек, ще й се предостави цялото познание, което й се отказва като на човешко същество. И се оказва прав. Щом падналите ангели, или Пазачите, вземат човешките жени за съпруги, те споделят магьосническите си познания с новите си партньорки. Всъщност някои от по-… въодушевените членове на нашето общество вярват, че тъкмо там са корените на спиритизма.
— А после? Какво става, след като Пазачите вземат своите човешки съпруги и им предават познанията си?
Соня свива рамене.
— Прогонват ги, оставят ги вечно да се скитат из осемте Отвъдни свята до Съдния ден или, както е известен сред християните, Апокалипсиса. О, да! След това вече никой не ги нарича „Пазачите“.
— А как ги наричат?
— „Изгубените души“ — тя започва да шепне, сякаш се страхува да произнесе думите на глас. — Казват, че има начин да се върнат в материалния свят. Чрез сестрите, едната от които е Бранителката, а другата е Портата.
Вдигам глава.
— Какво каза?
— Че има начин…
— Не. След това. Нещо за сестрите.
Но аз вече знам. Разбира се, че знам.