Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
Не губя време да разбера как и защо Соня Соренсен се появява в съня ми. Усещам паниката в гласа й и продължавам да летя. Тя ме следва по петите и най-после сме над града.
— Не мога да поема риска да дойда с теб. Не е безопасно — казва тя и се готви да се отдалечи. — Слей се с тялото си, без да се бавиш. Не позволявай да те задържат. По никакъв начин.
— Ами ти? — гласът ми звучи тихо и отдалече. Не усещам вибрациите му в гърлото си.
Тя ме поглежда в очите.
— То не преследва мен.
Думите й ме карат да побързам. Летя над полето, над пътя за Бърчууд и бързо се нося към къщата. Когато стигам до прозореца на стаята си, ръмженето зад гърба ми зазвучава яростно и съществото съска и сипе думи към мен, които не мога да разбера.
— Пази… господарката…
Неволно спирам, като се мъча да разгадая странното съобщение.
Но това е закъснение, което не бива да си позволя.
Тъмното същество ръмжи и се зъби, толкова е близо, че мога да го докосна, ако проявя куража да протегна ръка. В черната маса не различавам никакви форми, ала до ушите ми доехтяха тропотът на множество копита и плясъкът на хиляди криле, удрящи се в безразборен ритъм, който внезапно ми прозвучава познато и ужасяващо. Отначало ме обзема паника, а после в душата ми се настанява тихо примирение.
Закъсняла съм. Съществото е съвсем близо. Вцепенявам се, неспособна да направя и най-простото движение поради безразличието, което прониква във всяка фибра на тялото ми.
Но въпреки всичко то не може да ме докосне.
Кръжи наоколо и се удря в някаква невидима преграда. Шепотът, който в началото се чуваше отчетливо и ясно, точно зад мен, сега е приглушен и далечен. Огромните криле, които преди малко плющяха тъй близо до мен, сега сякаш се чуват иззад покривало от плътно кадифе. Съществото се зъби от яд, ала това е само безсмислено упорство и ярост, защото аз оставам недосегаема зад невидимата бариера.
Безразличието ми се стопява и аз се мушвам през прозореца, спирам се над спящото си тяло само за миг, после се вмъквам в него.
Усещането е странно, защото чувствам как душата ми щраква и се заковава на мястото си като късче от мозайка и в същия миг осъзнавам, че това не е било сън.
7.
Слизам по стълбите и заварвам Хенри да седи на стола си до прозореца в салона. „Островът на съкровищата“ лежи отворена на коленете му, но той не чете. Загледал се е навън през прозореца.
Не си правя труда да стъпвам тихо. Добре ми е известно какво е да си погълнат дълбоко от мислите си и не желая да го стресна. Ала той ме забелязва чак когато проговарям.
— Добро утро, Хенри.
Вдига поглед и примигва с очи, сякаш съм го събудила от дълбок сън.
— Добро утро.
Килвам глава, взирам се в лицето му и се опитвам да определя изражението, което се появява в дълбините на кафявите му очи.
— Добре ли си?
Той дълго ме гледа и когато отваря уста, за да ми отговори, Алис се появява откъм отсрещния ъгъл на стаята. И двамата се обръщаме към нея, но когато го поглеждам отново, виждам, че той не откъсва поглед от лицето й.
— Хенри? Добре ли си? — повтарям аз.
Алис повдига вежди и лукаво поглежда към брат ни.
— Да, Хенри. Наред ли е всичко?
След още миг той отговаря, ала когато го прави, обръща се към Алис, а не към мен.
— Да. Чета си.
Той сякаш заема отбранителна позиция, но преди да мога да се съсредоточа върху необичайната нотка в гласа му, леля Върджиния влиза при нас и отвлича вниманието ни.
— Лия — казва тя от прага и ме гледа странно. — Имаш гости.
— Гости ли? Кой е дошъл?
Очите й неспокойно се местят от мен към Алис, после пак към мен.
— Твърди, че се казва Соня. Соня Соренсен.
Докато вървим нагоре по хълма към скалата над езерото, двете със Соня мълчим. В празнотата, оставена от неизречените думи, аз се взирам в небето — един сапфир без граници. Почти виждам извивката на хоризонта и се питам как е възможно някой да си е мислел, че земята е плоска, щом зърне небе като това.
Мъча се да не мисля за Алис, за несръчно прикритата й ярост, когато чу името на гостенката ми. Изпитах и облекчение, и почуда, когато тя излезе от салона преди появата на Соня, придружена от леля Върджиния. Спести ми обясненията, ала не храня никакви илюзии — пристигането на Соня и присъствието на леля Върджиния само ми спечелиха малко време. Алис няма да пропусне да задава въпроси по адрес на една толкова интересна гостенка.