Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Не може да бъде. Гърдите й се стегнаха, гърлото й се присви. Усети, че я залива гореща вълна, последвана миг по-късно от пронизващо студена.
А ако беше мъж, който се е прокрадвал около бунгалото й…
Невъзможно.
Тя погледна тревожно към входната врата и се втурна през стаята към телефона, натискайки бутона на интеркома.
— Кайра! Вдигни! Вдигни!
— Да? — чу се гласът на Кайра по говорителя от главната къща. До нея се долавяше бръмчене на телевизор.
— Заключи вратите. Пусни щорите. И остави телефона отворен, докато правиш всичко това.
— Но какво става?
— Просто го направи! Веднага! Има… мечка — изтърси Фиона. — Мисля, че ей сега мина под прозореца ми.
— Не може да бъде!
— Кайра, послушай ме!
— Добре, добре…
Тя чу как момичето обикаля из стаите, дърпа пердетата и пуска щорите. После стъпките се върнаха към телефона.
— Не виждам как спуснатите щори могат да ме предпазят от една мечка — каза Кайра.
— Вратите заключени ли са?
— Да. Но защо ми звучиш толкова изплашена?
— Така ли? Извинявай… Просто се стреснах, това е всичко.
Не може да бъде. Не и отново.
— Аз пък мисля, че е супер да видя мечка на живо.
— Не се приближавай до вратите и прозорците.
— Боже… Я се успокой.
— Бейзболната бухалка при теб ли е?
— Стига си драматизирала — скара й се Кайра.
— Идвам при теб. Вземи бухалката, застани до входната врата и бъди готова да я отключиш, за да вляза.
— Какво? Ама сериозно ли? Няма нужда да правиш това, Фиона. Добре съм. Не ми трябва бавачка.
— Знам, че не ти трябва — каза Фиона. Млъкна за малко, докато търсеше маратонките си край вратата. — Но мисля, че ми трябва на мен.
8.
Младежът не бе подготвен за официалната обстановка в стаята за разпит точно както се бе надявал Уолт. Придружаваха го баща му, който бе атлетичен мъж, излъчващ сурова красота, и адвокатът му Тери, към когото Уолт изпитваше голям респект. Момчето бе наследило хубавата външност, широките рамене и дълбокия глас на баща си, макар че тази комбинация бе в разрез с наивните му момчешки очи.
Тери Хог — едър, добре облечен мъж с властен вид — издаваше спокойствието на академик.
— Що се отнася до същността на този разпит, шерифе, бих искал отново да подчертая, че моят клиент, г-н Доналдсън, е тук по своя собствена воля, тоест доброволно, и не е обвинен в никакво престъпление.
— Точно така, Тери.
— Г-н Доналдсън има желание да сътрудничи на разследването ви и нищо, казано тук днес, няма да бъде записвано и не може да бъде използвано срещу него.
— Съгласен съм.
— След като уточнихме това — продължи Хог, — помолих клиента си да сверява отговорите си с мен, преди да ги даде, така че той може да търси моя съвет и аз съм тук, за да му го дам. Предварително се извиняваме за забавянето, което това може да предизвика.
— Разбирам.
— Можете да започвате — каза Хог.
— Г-н Доналдсън… Мога ли да ви наричам Брайън? И така, Брайън, имате ли връзка с Дион Фанчели от „Алтурас Драйв“ номер осемнайсет?
Нервният хлапак погледна към Хог, който кимна утвърдително.
— Да. Ние с Ди сме гаджета.
— И всички тук сме наясно със състоянието на г-ца Фанчели — заяви Уолт. — Тоест знаем, че е бременна.
Момчето кимна със съжаление, без да се обръща към Хог. Бащата се размърда в стола си.
— Шерифе — рече Хог, — нека да изясним, че признаването на бременността на младата жена по никакъв начин не означава, че моят клиент има някаква връзка с това.
— Точно затова сме тук, Тери. Нали?
— Тук сме вследствие на вашата покана — уточни Хог.
— Имали ли сте сексуални отношения с г-ца Фанчели? — попита Уолт момчето.
То погледна към Хог, който отговори вместо него.
— Клиентът ми няма да коментира интимната страна на отношенията си с г-ца Фанчели.
— Предполагам, всички сме наясно, че г-ца Фанчели твърди, че детето е на клиента ви — каза Уолт на адвоката, след като Хог бе този, който отговаряше.
— Запознати сме с нейните твърдения — каза Хог, — но пак повтарям, няма да даваме изявления за сексуалната страна на отношенията им.
— Също така всички знаем, че г-ца Фанчели е на петнайсет.
Настана тишина.