Виелица на сенките [bg]

— Няма да се тревожа, чак когато всичко това свърши — нищо не можеше да подобри настроението на Клоп.

— Направете път! Хайде, направете път!

Всички погледи се обърнаха към хилядника на карето. С него имаше още двама души. Очевидно не бяха воини.

— Вие, господине, тук. Точно зад него и сте готов.

Младият мъж в ризница и лек шлем, въоръжен с къс меч, застана точно зад Джиг.

— Хей! Командире! — извика някой от „рибарите“. — Това как да го разбираме?! Не виждате ли, че разрушавате строя? Защо ни е притрябвал тук мечоносец? Или ще скача над главите ни?!

— По-добре замълчи, безмозъчна кратуно! Това не е мечоносец! Това е милорд маг! Ако искаш, мога да го сложа на другата страна на карето.

— Е, ако е маг… тогава не… извинявам се, добри ми господине.

— Пазете негово магичество, момчета. Той ще ви спаси кожите, ако шаманите на Неназовимия се задействат.

— Ще го пазим! — дружно изреваха редиците.

На лицата на много войници се изписа облекчение. Никой не го казваше, но всички си мислеха: какво ще стане, ако по карето ударят с магия? Войниците могат да се бият с войници, но как да воюваш с шамани? Сагра чу техните молитви и им изпрати магове.

— Сега вече ще повоюваме! — Клоп хвана по-здраво алебардата. Настроението му очевидно се подобри.

Хилядникът отведе втория маг към центъра на карето.

— Ей, съседи! Съ-се-ди! Как сте там?! Не замръзнахте ли?! — извикаха от карето вдясно на тях.

— Защо, искате да дойдете да се посгреете ли?! — отговори им развеселен глас. Изглежда отново някой от опълченците.

По редиците отново се разнесе смях.

— Стойте си тогава, галоши! Просто ако ви стане студено, сте добре дошли при нас! — не се разстроиха съседите.

— А ако при нас стане горещо, тогава вие елате при нас! Не ни се свиди! Винаги сме готови да споделим жега и врагове! — неочаквано за себе си извиха Джиг.

Редиците подкрепиха думите му с дружен рев.

— Хей, виж тук — Клоп неловко сръга Джиг с лакът в ребрата. — Вземи, може да ти помогне.

— Какво е това? — Джиг погледна към подадената му топка. Изглеждаше като някакви водорасли или сухи треви, вързани с избеляла от времето тънка синя панделка.

— Ами… — почуди се Клоп. — Помниш ли, веднъж ти казах в караулното, че баба ми е магьосница?

— Е, и?

— Това е нейна изработка. Амулет. Каза ми, че отблъсква заклинанията.

— Е, и?

— Какво само ми екаш! — ядоса се Клоп. — Вземаш ли го или не?

— А за теб?

— Имам същия.

Джиг сви рамене, взе топката трева и я пъхна в колана си. Не вярваше на приказките на Клоп, но предпазливия и Сагра го пази. От това нещо по-лошо със сигурност няма да стане, а и Клоп ще се успокои.

— Ей! Ездачът! Какво става?! Ще има ли битка или може да се прибираме по домовете?! — извика един от копиеносците към вестоносеца, който тъкмо беше прескочил Винения ручей и насочи коня си между двете карета към хълма.