Диамантен меч, дървен меч [bg]

Тя виждаше смразяващи сцени по улиците на града -пламък поглъщаше старци в постели и младенци в люлки. Виждаше мятащи се безредно хора, разкъсвани от наизлезли от катакомбите твари, които приличаха на кучета, но имаха челюсти като свирепите южни зверове, обитаващи влажните горещи джунгли.

Такива изчадия Учителят наричаше "алигатори".

А после съновидението потъна в мъгла - или кръв - а от този зловещ облак изплува познато лице... Лицето на свещеника приживе.

Девойката се учуди, понечи да се зарадва - нали бе сън, стори й се, че свещеникът е жив, не поруган... но ето че лицето се разкриви, накълца и придоби ужасния си вид от некромантския ритуал.

- Срещаме се пак... Тави - изрече нещастникът, без да движи устни.

- Как... Какво ти трябва от мен! - закрещя насън тя. - Връщай се в обиталището на мъртвите! Нямаш работа в света на живите! Нито в сънищата им!

- Ти наистина ли ме мислиш за умрял? - В гласа прозвуча насмешка. Лицето оставаше неподвижна кървава маска. - Грешиш, вълшебнице. Ти ме уби... уби ме страшно, аз бях погълнат от втора, окончателна смърт... но не докрай. Душата ми сега е в килията за изтезания на Повелителя на Мрака. Познат ти е, злодейке. Има отвратителния облик на получовек-полукозел. И ето, неговите майстори-касапи вече пристъпват към душата ми с инструменти за мъчения...

- Махай се! - запищя Тави. - Какво искаш от мен?! Мъртвецът се ухили - пукнаха се корички засъхнала кръв, потече гной.

- Теб искам - съобщи през смях. - Теб, моята убийца. Ти ще си ми отплата, откуп за Тъмния властелин. Той ми обеща покой, ако те дам на него. Моите хвалински братя по вяра се съгласиха да ми помогнат. Съгласиха се с радост, понеже и без друго ще умрат заедно с всичко живо по земята. Защото иде денят на Великата битка, Спасителят е готов да слезе от небето тук, сред грешниците, за да потопи света в мрак и да въздаде всекиму според делата. И аз ще се възрадвам, когато чуя твоята присъда!

Заплахите и заканите някак минаха покрай ушите на Тави.

Зашемети я друго и тя промълви колебливо:

- Спасителят? Какво каза за Спасителя?

- Казах - вдъхновено отвърна мъртвецът, - че часът на Последната битка е близък. Позната е на всеки притчата за сламката, която притурена към товара, чупи гръбнака на мулето! И кой ли знае, освен Спасителя, дали моето убийство не е било сламката, която ще пусне на воля Звяра от Бездната? Спомни си за пророчеството на Илейна, скъпа моя Тави, спомни си какво е предвиждала. Двамата Братя вече са на свобода, на Боговете им остава само да разтопят този свят и да го отлеят в нов калъп, така че да не остане в бъдещата земя място за злото и порока!

Кънтящият глас на свещеника я събуди, сякаш бе ритник в ребрата.

Тави зъзнеше, вир-вода от студена пот. Никога преди сънищата й не бяха толкова... толкова истински. И никога преди не ги помнеше след като се събудеше.

Тя избърса челото си.

"Засрами се, магьоснице! От сън ще се плашиш! Суета са сънищата. Умът прелива от пусто в празно. Празни закани, кухи слова - всичко е отблясък от моето си разкаяние, мътилка от нечиста съвест. Майната им на такива видения!"