Републиката на крадците [bg]

— Открих скапаното момченце! — каза тя. — Дай да ти помогна да си отидеш до стаята.

— Какво, до стаята ли?

— Повярвай ми — каза тя, изправяйки го на крака, — когато другите от трупата са твърде пияни да се движат, не би искал да си заспал край тях. Кой знае в каква беда ще се събудиш.

По страните си той усещаше странна горещина като топлината от твърде много ел. Ръката на Дженора беше обгърнала кръста му, все едно, че беше най-естественото нещо на света, след което двамата излязоха заедно от общата стая.

— Какво криеш от мен, Джовано? — Тя леко затвори вратата към стаята на Локи и Джийн, след което постави ръце на раменете му.

— Какво да крия?

— О, моля ти се! — ръцете ѝ започнаха да масажират схванатите мускули на раменете му. — Можеш да четеш, да пишеш и смяташ, но писарите не правят такива мускули, като вдигат пера. Знам, че говориш вадрански и терински. Добър си с иглата и конеца. Сби се с голям мъж и никой не излезе победител… И то не с кой да е мъж, ами с Берт. Берт си е побойник и половина.

— Имах, ами, странно образование — каза Джийн, докато мускулите му удобно се отпускаха под манипулациите на Дженора.

— Всички каморци сте странни. И със странно образование.

— Нищо престъпно. Сега просто…

— Правите се на бедни, а? Нали така казват, когато някои се обличат с евтини дрехи и се представят за по-долни, отколкото са?

— Дженора! — Джийн се обърна, сграбчи ръцете ѝ и спря масажа. Успокоеното му съзнание неохотно реагира подобаващо. Ако ги беше подслушвала, директното отричане най-вероятно щеше да бъде излишно. — Виж, мисли каквото искаш, но те моля да ми повярваш… За всички ще е най-добре, ако приемат нещата така, както ги представяме.

— Опасно ли е по някакъв начин любопитството ми?

— Нека просто кажем, че няма никаква опасност в това да не си любопитна.

— Бъди спокоен. Беше информирано предположение, Джовано. Братовчед ти Лукаца… Е, той изглежда леко изненадан всеки път, когато забележи, че светът не се върти около него. А Верена не прилича на миячка на чинии, нали? Маниери, дикция, познания, държание. А и мазолите от меч върху ръцете ти… — прокара нежно пръсти по дланите му, което накара кръвта на Джийн да закипи на повече от едно място. — Боговете са ви направили от странни части. Ето ти история за разказване.

— Никаква история няма. Бих предал доверието на твърде много хора… Дженора, моля те.

— Хубаво — успокояващо отвърна тя, — мога да преживея малко тайнственост. Да се погрижим за болежките ти тогава.

— Какви болеж… нямам… О, ами, аз…

Тя бръкна под туниката му и прокара ръце по гърба му, след което започна нежно, но уверено да намества болезнените му мускули. Това ги сближи по естествен начин. Топлите ѝ гърди се бяха опрели в неговите, а устните ѝ застинаха раздалечени, в полуусмивка, току пред носа му.

— Дженора. — Тя игриво духна и замъгли очилата му.

— Не се страхуваш от по-възрастни и по-високи жени, а? — попита го тя.

— Аз, ами, не знам всъщност от какво да се плаша.