Републиката на крадците [bg]

Дженора намери жакета си в разхвърляната купчина дрехи, извади дървена тръба и я напълни с тютюнева смес със странен и ароматен за Джийн мирис. Застанали около нестабилния алхимичен глобус в стаята, те си подаваха лулата в почти пълната тъмнина, докато разговаряха бавно на оранжевата кехлибарена светлина.

— Значи, наистина ти бях първата.

— Толкова ли очевидно беше? Щеше ли да разбереш, дори и ако не бях ти казал?

— Ентусиазмът е първата стъпка — отговори тя, — ловкостта идва по-късно.

— Надявам се, че не те разочаровах.

— Не се сърдя, Джовано. Адове, да имаш любовник, който е нов в занаята, означава, че можеш да си го обучиш подходящо. Дай ми няколко нощи и ще те вкарам във форма.

— Братята Асино… Те винаги, е, винаги са ме канили да ходя с тях, когато излизат нощем. Да си го купят, както се сещаш.

— Не е срамно. И не е срамно, ако не си го правил. Но тия двамата са хрътки, Джовано. Всяка жена може да ги подуши от мили. Понякога да потичаш с хрътките, е точно това, от което се нуждаеш, но в крайна сметка те винаги ще се въргалят в калта и ще серат на пода ти.

— О, те си имат и очарователна страна — каза Джийн. — Показва се веднъж месечно, при първата пълна луна. Като върколаци наопаки са.

— Е — отвърна тя, — когато взема някого в леглото си, предпочитам мозъкът и топките му да бъдат в по-равностойно съотношение.

— Харесва ми как звучи. Ей, има… Извинявай, под краката ти… Дали ние…

— А… Чирако мой, позволи ме да те запозная с понятието „мокро място“.

— Притеснява ли те?

— Е, не бих го нарекла идеално. Ей, какво…

С възторжен излишък от опипване и смях Джийн използва цялата си сила, за да смени позициите им. Няколко секунди по-късно вече я премести на сухата страна от леглото и зае нейното място.

— О, Джовано, не ти липсва галантност. Още една цигара?

— Непременно.

Тъкмо двамата внимателно приключваха със запалването на втората тръба, когато вратата се отвори с трясък.

— Джовано — изкрещя Локи, — братята Асино, няма да повярваш какво са… О, богове, мамка му!

Гледа втрещен секунда-две, след което рязко се завъртя.

— Съжалявам. Много съжалявам, не знаех…

— Братята идиоти в опасност ли са? — попита Джийн.

— Не — каза Локи с бързина, която не изглеждаше достоверна. — Не, не, не. Всъщност изобщо не е важно. Овладяхме положението. Ти просто, мамка му… Мога да спя в общата стая, а вие двамата изобщо забравете, че съществувам. Извинявам се. Приятно… приятно прекарване!

— Приятно е — каза Дженора, докато спокойно издишваше струйка дим.

— Страхотно! Е! Отлично! Аз… просто ще тръгвам!

— Слезе от покрива доста по-бързо, отколкото очаквах — каза Дженора, когато вратата се затвори отново.

— Да — каза Джийн, — трябва да се е случило нещо. Каквото и да са направили Асино…

— Приятелите ти… — каза Дженора. — Изглежда, че те се обръщат към теб, за да ги обединяваш, когато са в беда, а?