Друговремец [bg]

- Добре. Но, Джени, кажи ми: знаеше ли, когато влезе с него, че няма да те нарани?

Тя помълча, но не отклони поглед от лицето на брат си - накрая поклати глава с лека усмивка.

Вдигна ръка, за да спре възраженията на Джейми, и фино оформените остри вежди се надигнаха питащо в елегантна дъга.

- И ако животът е подходяща цена за честта ми, защо честта ми да не е подходяща цена за живота ти? - Събра вежди, досущ като брат си. - Или намекваш, че не те обичам колкото ти мен? Ако това намекваш, Джейми Фрейзър, отсега да знаеш, че грешиш!

Джейми бе отворил уста да отвърне, но я затвори, сепнат от последните думи на сестра си.

- Защото те обичам, ако ще да си дебелоглав, слабоумен, видиотен бунак. И няма да ми умираш на пътя или в краката ми, защото си твърде упорит да си държиш устата затворена поне веднъж в живота си!

Двата чифта сини очи се пронизваха взаимно и сякаш във всички посоки летяха искри. Джейми с мъка преглъщаше обидите на върха на езика си и се мъчеше да роди рационален отговор. Сякаш взимаше решение. Накрая изправи рамене.

- Добре тогава, съжалявам. Сгреших и искам прошката ти.

Гледаха се още дълго, но каквато и прошка да бе очаквал, не я получаваше. Тя дъвчеше долната си устна и не каза нищо. Накрая той се измори от мълчанието.

- Казах, че съжалявам! Какво още искаш? Искаш да падна на колене ли? Ако трябва, и това ще направя, но продумай!

Тя бавно поклати глава, още прехапала устна.

- Не - рече накрая, - няма да колечиниш в собствения си дом. Но искам да станеш.

Джейми се изправи, тя остави малчугана на канапето и застана пред брат си.

- Свали си ризата - нареди му

- Няма!

Тя издърпа крайчетата на ризата му от поличката и посегна към копчетата. Джейми нямаше възможност да й се противопостави със сила, така че или трябваше да се подчини, или да се остави да го съблече. Реши да запази достойнство, доколкото може, отстъпи от нея и стиснал устни, свали въпросната дреха.

Тя го заобиколи и огледа гърба му с внимателно контролирана безизразност, каквато бях виждала и у него, когато се опитваше да скрие силна емоция. Джени кимна, сякаш се потвърждаваха нейни отколешни догадки.

- Е, ако си сглупил, Джейми, то очевидно си платил за глупостта си. - Постави внимателно ръка върху най-жестоките белези. - Изглежда е боляло.

- Болеше.

- Плака ли?

Той неволно сви юмруци до хълбоците си.

- Да!

Джени се върна пред него, вдигнала остра брадичка, а скосените й очи се бяха окръглили и светеха.

- И аз - изрече тихо. - Всеки ден, откакто те отведоха.

Скулестите лица отново имаха огледални изражения, но такива, че станах и тихо излязох, за да ги оставя насаме. Докато вратата се затваряше зад мен, видях Джейми да хваща ръцете на сестра си и пресипнало да мълви нещо на келтски. Тя потъна в обятията му и чорлавата яркочервена глава се приведе към тъмнокосата.