Политичестки ред и политически упадък [bg]

Както класиците на марксизма, така и съвременните икономисти превръщат борбата за демокрация в битка между бедни и богати, в която бедните се организират и заплашват богатите с цел преразпределение на благата и доходите в тяхна полза. Демокрация възниква, когато заплахата е достатъчно сериозна, за да принуди богатите да направят отстъпки по отношение на политическите права и преразпределението. Представителите на средната класа се съюзяват с едните и другите, но по – често са подкупвани от богатите в подкрепа на една в най – добрия случай ограничена демокрация. Свързаните с правосъдието и легитимността аргументи са само „надстройка“ за прикриване на икономически интереси. Според марксистите богатите никога не отстъпват достатъчно, за да позволят възникването на истинска демокрация, освен в случаите на насилствено завземане на властта от бедните. Статистическо изследване на Адам Прзеворски сочи, че разширяване на избирателните права в повечето случаи се предприема в отговор на мобилизация от страна на народа, от което следва, че демокрацията се постига със сила, а не се дава наготово.

Но консервативните социални групи могат да гарантират своите интереси по най – различни начини, някои от които са много по – благоприятни ненасилствени преходи към демокрация. Причината, поради която през третото десетилетие на миналия век либералната демокрация във Великобритания е консолидирана по мирен път за разлика от Германия и Аржентина (да не говорим за Русия и Китай), е свързана с тактическите съображения на британската Консервативна партия. В началото на XIX в. консерваторите са партията на стария поземлен елит, както партиите на юнкерите в Прусия или собствениците на крупните имения в Аржентина. Но вместо да правят опити да се противопоставят на разрастването на социалната и политическа мобилизация чрез насилие или авторитарно управление, британските консерватори гарантират собствените си интереси по начини, които им позволяват да запазят политическата си власт, разширявайки избирателните права.

Великобритания е една от европейските страни, които по – бавно постигат пълна демократизация. Разширяването на избирателните права се осъществява чрез три законопроекта за реформи през 1832, 1867 и 1884 г. Както е илюстрирано в табл. 6, мъже получават универсални избирателни права едва през 1918 г., а жените през 1929 г. Парламентарната реформа от 1832 г. може да се разглежда като реакция на консерваторите в отговор на заплахи и социални вълнения в резултат на икономическите промяна. Но реформите от 1867 и 1884 г., които действително демократизират Великобритания, са прокарани от консервативния премиер Бенджамин Дизраели и от по – либералния Уилям Гладстон не под заплахата от надвиснала революция, а поради чисто политически съображения.