Произход на политическия ред [bg]

Прави впечатление, че градивните елементи на по–късните английски представителни политически институции са органи на съдебната власт като областните съдилища и тези на стотиците. В английската история правовият ред възниква доста преди каквато и да било форма на политическа отговорност, винаги тясно свързана със защитата на закона. Партиципативният характер на английското правосъдие и отзивчивият характер на местното съдебно нормотворчество съгласно общото право създават много по–голямо усещане за общодостъпността на правото в Англия в сравнение с други европейски общества. Публичната отговорност означава преди всичко съблюдаване на законността въпреки факта, че нито прецедентното, нито статутното право през този период са резултат от демократичен политически процес.

Една от главните функции на върховенството на закона е защитата на имуществените права и в това отношение общото право е много по–ефективно от други правни системи. Това се дължи отчасти на факта, че общото право, както отбелязва Хайек, е продукт на децентрализираното вземане на решения и в много по–голяма степен отговаря на местните условия и обичаи. Парадоксално е, че това се дължи и на факта, че английските крале с готовност защитават имуществените права на не–елитите за сметка на тези на аристокрацията, което от своя страна зависи от наличието на силна централизирана власт. В Англия ищците още в самото начало могат да преместят разглеждането на спор по имуществени въпроси в кралските съдилища или, ако оспорваната сума е незначителна, в областните съдилища или съдилищата на стотиците. През Средновековието съществуват много сложни категории традиционни имуществени права като арендата, според която феодален селянин или зависим арендатор може фактически да прехвърли имот, който формално принадлежи на неговия господар, на свой син или роднина. Кралските съдилища много често защитават правата на арендаторите за сметка на господарите им, вследствие на което тази форма на собственост започва да еволюира в нещо като свободна от феодални задължения или действителна частна собственост.

Наличието на голямо разнообразие от съдилища на областно ниво и на ниво стотици, както и готовността на краля да действа като неутрален арбитър в местните имуществени спорове съществено укрепват легитимността на имуществените права в Англия. През XV в. независимостта и подчертаната безпристрастност на английската съдебна система  позволява да играе все по–важна роля като действителен „трети клон"[187] с компетенция да се произнася по конституционни въпроси като правото на парламента да отменя кралски патенти. По думите на един наблюдател: „Трудно може да се сетим за друго място в средновековна Европа, където такива спорни въпроси биха могли да бъдат уреждани – при това действително безпристрастно – от съдии, които използват общоприетия език на професията си, а не чрез използване на политически хитрости и принуда от страните." Такава степен на съдебна компетентност и независимост и до днес е непостижима за много съвременни развиващи се страни.