За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Ако няколко католически епископи са искали да използуват франките за изтребление на кралете-ариани, следва ли от това, че те са искали да живеят под властта на варварските народи? Може ли от това да се направи заключението, че франките са отдавали особено внимание на римляните? От това аз бих направил съвсем друго заключение, а именно: колкото франките са били по-сигурни в римляните, толкова по-малко са ги щадели.
Но абат Дюбо е черпел сведения от най-лошите източници за един историк — поетите и ораторите; не може да се строи система върху произведения на самохвалството.
Глава IV
Как римското право е изчезнало във франкските земи и се е запазило в земите на готи и бургунди
Нещата, които изложих, ще послужат за изясняване на някои обстоятелства, които досега са били покрити с пълен мрак.
Страната, която днес се нарича Франция, била управлявана при кралете от първата династия според римски закони или по кодекса на Теодосий; а също и според различни закони на варварите, които са живеели тогава там.
В страните, които франките владеели, салическият закон важел за франките, а кодексът на Теодосий — за римляните. Във владенията на вестготите спорните въпроси се решавали според една компилация по кодекса на Теодосий, съставена по заповед на Аларих, а спорните дела между вестготите — според народните обичаи, записани по нареждане на Ерик. Но защо във владенията на франките салическите закони са станали почти всеобщи? И защо там римското право малко по малко изчезнало, а във владенията на вестготите то придобило всеобщо значение?
Аз смятам, че римското право е излязло от употреба у франките поради онези преимущества, с които се е ползувал един франк, един варварин и въобще всеки, който е живеел под властта на салическите закони; всички са се стремели към изоставяне на римското право, за да приемат салическия закон. Римското право било запазено само сред духовенството, защото от изоставянето му то е нямало никакъв интерес. Различията в състоянията и общественото положение са се състояли само в различните размери на налозите, както ще обясня това по-нататък. Но за духовенството са били установени закони, толкова изгодни за него, колкото и за франките; затова именно то запазва римското право. То не създавало за него никакви удобства; впрочем то напълно съответствувало на неговото положение като продукт на християнските императори.
От друга страна, във владенията на вестготите вестготският закон не давал никакви предимства на вестготите пред римляните. Римляните не били заинтересовани да минат от властта на един закон под властта на друг, затова запазили своето право и не приели правото на вестготите.
Всичко това било потвърдено от събитията, станали по-късно. Законът на Гундебалд бил много безпристрастен и не давал никакви преимущества на бургундите пред римляните. От предисловието на тоя закон може да се види, че той е бил създаден за бургундите, но заедно с това и за решаване на делата, които биха могли да възникнат между римляни и бургунди; при втория случай съставът на съда бивал смесен. Това се налагало от особени съображения, основани на политическите отношения по това време. Римското право продължавало да съществува в Бургундия за решаване на споровете, възникващи между римляните; римляните там за разлика от римляните, живеещи в държавата на франките, нямали причина да отхвърлят своя закон; още повече, че в Бургундия не е бил въведен салическият закон, ако се съди по знаменитото писмо на Агобар до Людовик Благочестиви.
Агобар молел тоя господар да въведе салическия закон в Бургундия. Така че римското право се е запазило и действува дори до днес в много от провинциите, намиращи се някога под зависимостта на това кралство.
Римското право и законът на готите са се запазили също в страната, заета някога от готите. Салическият закон никога не е бил възприет там. След като Пипин и Карл Мартел пропъдили оттам сарацините, градовете и провинциите, които били подчинени на тия господари, поискали да им се оставят техните закони и постигнали това; скоро това накарало всички да гледат на римското право като на реален и териториален закон в тези страни въпреки обичая на ония времена, според който всички закони имали личен характер.