![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Същата вечер, докато вдигаха бивака, Бриен я потърси в палатката й.
— Милейди, сега вече сте в безопасност при своите, на един ден път от замъка на брат ви. Разрешете ми да си отида.
Кейтлин не трябваше да се изненадва. Добродушното момиче си беше мълчало през целия път, повечето време оставаше с конете, изтриваше ги и вадеше камъчетата, набити в подковите им. Беше помагала на Шад в готвенето, както и в чистенето на дивеча, и скоро бе доказала, че е много добър ловец. Каквото и да я помолеше Кейтлин, Бриен го правеше умело и без да се оплаква, а заговореше ли я, отвръщаше учтиво, но нито бърбореше, нито плачеше или се смееше. Яздила беше с тях всеки ден и беше спала с тях всяка нощ, без да стане една от тях.
„Същото беше и докато беше с Ренли — помисли Кейтлин. — На пира, по време на груповия бой, дори в павилиона на Ренли с братята й от Гвардията на дъгата. Около тази жена има стени, по-високи от тези на Зимен хребет.“
— Ако ни напуснеш, къде ще отидеш? — попита я Кейтлин.
— Връщам се — каза Бриен. — В Бурен край.
— Сама. — Не беше въпрос.
Широкото лице бе като извор тиха вода, без намек какво може да се крие надълбоко.
— Да.
— Решила си да убиеш Станис.
Бриен стисна яките си мазолести пръсти около дръжката на меча си. Неговия меч.
— Дала съм клетва. Три пъти се заклех. Вие ме чухте.
— Чух те — призна Кейтлин. Знаеше, че момичето запази пъстрия плащ, когато хвърли оцапаните с кръв дрехи. Бриен беше оставила личните си вещи, когато побягнаха, и се беше принудила да облече някои от резервните дрехи на сир Вендел, тъй като никой друг от групата им нямаше достатъчно широки дрехи, за да й станат. — Съгласна съм, че клетвите трябва да се спазват, но Станис има огромна войска, а хората от собствената му гвардия са се заклели да пазят живота му.
— От гвардейците му не ме е страх. По-добра съм от всеки от тях. Изобщо не трябваше да бягам.
— Това ли те безпокои? Че всеки глупак може да те нарече страхливка? — Кат въздъхна. — Смъртта на Ренли не беше по твоя вина. Ти му служеше доблестно, но тръгнеш ли да го последваш в земята, няма да си полезна на никого. — Тя протегна ръка да й даде утеха, каквато можеше да предложи човешкото докосване. — Знам колко е трудно…
Бриен отблъсна ръката й.
— Никой не знае.
— Грешиш — каза рязко Кейтлин. — Всяка сутрин, когато се събудя, си спомням, че Нед си отиде. Нямам опит с мечовете, но това не означава, че не сънувам как отивам в Кралски чертог, хващам с ръце бялото гърло на Церсей Ланистър и го стискам, докато лицето й не почернее.
Хубавата вдигна очи — единственото на лицето й, което беше хубаво наистина.
— Щом го сънувате, защо се стремите да ме спрете? Да не е заради онова, което Станис каза на срещата ви?
„Дали?“ Кейтлин огледа бивака. Двама мъже обикаляха на пост, с копия в ръцете.
— Учили са ме, че добрите хора трябва да се борят със злото на този свят, а смъртта на Ренли несъмнено беше зло. Но също така са ме учили, че боговете правят кралете, а не човешките мечове. Ако Станис е нашият законен крал…
— Не е. Робърт също така не беше законният крал, дори Ренли го признаваше. Джайм Ланистър уби законния крал, след като Робърт уби законния му наследник при Тризъбеца. Къде са били боговете тогава? Боговете не се интересуват за хората, както кралете не се интересуват за селяните.
— Един добър крал се интересува.
— Лорд Ренли… Негова милост, той… той щеше да бъде най-добрият крал, милейди, той беше добър, той…
— Той си отиде, Бриен — промълви тя, колкото може по-нежно. — Остават Станис и Джофри… и моят син.
— Той не би… вие няма да сключите мир със Станис, нали? Да прегънете коляно? Вие няма да…
— Ще ти кажа истината, Бриен. Не знам. Синът ми може да е крал, но аз не съм кралица… само една майка, която иска да опази децата си живи, доколкото може.
— Аз не съм създадена да бъда майка. Аз трябва да се боря.
— Тогава се бори… но за живите, не за мъртвите. Враговете на Ренли са врагове и на Роб.
Бриен се вторачи в земята и пристъпи неловко на място.
— Не го познавам сина ви, милейди. — После вдигна очи. — Но мога да служа на вас. Ако пожелаете да ме вземете при вас.
Кейтлин се стъписа.
— Защо на мен?
Въпросът, изглежда, затрудни Бриен.
— Вие ми помогнахте. В павилиона… когато те помислиха, че аз съм… че аз съм…
— Ти беше невинна.
— Въпреки това не бяхте длъжна. Можехте да ги оставите да ме убият. За вас беше все едно.
„Може би просто не исках да бъда единствената, която знае за тъмната страна на случилото се там“ — помисли Кейтлин.