![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Хвърлих око на едно дебело хрупкаво петле за тая вечер. Ще си го поделим двамата. Ще ти хареса.
Където да отидеше, Аря търсеше Джакен Х’гхар да му прошепне още едно име, преди всички, които мразеше, да са се махнали, но сред цялата тази бъркотия лоратският наемник не се мяркаше никакъв. Все още й дължеше две смърти и тя се безпокоеше, че така и няма да си ги получи, ако той тръгне на бой с останалите. Накрая събра кураж да попита един от стражите на портата дали е заминал.
— От хората на Лорч ли е? — каза мъжът. — А, няма да тръгва тогаз. Господарят назначи сир Амори за кастелан на Харънхъл. Цялата им паплач остава тук да пази замъка. И Кървавите глумци ще останат, да събират продоволствието. Оня пръч Варго Хоут има да плюе, двамата с Лорч хич не се обичат.
Планината обаче щеше да тръгне с лорд Тивин. Щеше да командва авангарда в битката, което значеше, че Дънсън, Поливър, Раф и всички останали щяха да й се изплъзнат между пръстите, освен ако не намереше Джакен и не го накараше да убие един от тях преди да тръгнат.
— Невестулке — каза й същия следобед Уизи. — Бягай до оръжейната да кажеш на Лукан, че сир Лаянъл си е нащърбил меча при упражненията и му трябва нов. Ето му бележката. — Подаде й сгънат лист. — И да побързаш, че той ще тръгва със сир Кеван Ланистър.
Аря взе бележката и побягна. Оръжейната се намираше до ковашката работилница на замъка, дълга като тунел сграда с висок покрив, с двадесет вградени в стените ковачници и дълги каменни корита с вода за каляването на стоманата. Когато влезе, половината ковачници работеха. Стените кънтяха от ударите на чуковете. Видя Джендри — голите му гърди бяха плувнали в пот, но сините му очи под гъстата черна коса гледаха точно толкова упорито, колкото ги помнеше. Аря не беше сигурна дали иска да говори с него. В края на краищата заради него ги плениха.
— Кой е Лукан? — викна тя. — Трябва да получа нов меч за сир Лаянъл.
— Сир Лаянъл го остави! — Джендри я хвана за ръката и я дръпна настрана. — Снощи Горещата баница ме попита дали съм чул да викаш „Зимен хребет“ при оная твърдина, когато се биехме по стената.
— Не съм!
— Викаше. Аз също те чух.
— Всеки викаше нещо — помъчи се да се оправдае Аря. — Горещата баница викаше: „Гореща баница“. Сигурно го извика сто пъти.
— Въпросът е не дали викаше, а какво. Казах на Горещата баница, че изобщо не си викала нищо. Ако те попита, няма да е зле да му кажеш същото.
— Ще му кажа — обеща тя, макар че това й се стори много глупаво. От друга страна, не смееше да каже на Горещата баница коя е. „Може би трябва да кажа неговото име на Джакен.“
— Ще доведа Лукан — каза Джендри.
Лукан изпръхтя над писмото (макар Аря да беше сигурна, че не можа да го прочете) и измъкна един дълъг тежък меч.
— От мен да му кажеш, че е прекалено добър за простак като него — каза й той, докато й го подаваше.
— Ще му кажа — излъга го тя. Ако го направеше, Уизи щеше да я пребие. Лукан да си ги казва обидите сам.
Мечът се оказа много по-тежък от Игла, но допирът му се хареса на Аря. Тежестта на стоманата в ръцете й я накара да се почувства по-силна. „Може да не съм още танцуваща по водата, но и мишка не съм. Мишката не може да върти меч, а аз мога.“ Портите бяха разтворени широко, влизаха и излизаха войници, волски коли изтрополяваха край нея празни или излизаха със скърцане, огънати под товара си. Тя си помисли дали да не отиде до конюшните и да не каже, че сир Лаянъл има нужда от нов кон. Имаше бележката, конярчетата нямаше да могат да я прочетат повече от Лукан. „Мога да взема коня и меча и да избягам. Ако стражите се опитат да ме спрат, ще им покажа бележката и ще кажа, че нося всичко на сир Лаянъл.“ Но нямаше никаква представа нито как изглежда този сир Лаянъл, нито къде ще го намери. Ако я разпитаха, щяха да разберат, а после Уизи… Уизи…
Докато дъвчеше устна, мъчейки се да не мисли как ще се чувства, ако й отрежат краката, край нея премина група стрелци в кожени елеци и с железни шлемове, преметнали лъкове на раменете си. Аря чу откъслеци от разговора им.
— …гиганти ви казвам, довел е гиганти отвъд Вала, двайсет стъпки високи, като кучета го следват…