Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— О, путчицата на Йорен — извика той. — Май се сещаме защо онова дърто копеле искаше точно теб на Вала, нали? — Другите също се разсмяха. — Къде ти е оная пръчка? — изръмжа изведнъж Рордж и усмивката изчезна от лицето му толкова бързо, колкото се бе появила. — Май бях обещал да те начукам с нея. — Пристъпи към нея и Аря се дръпна назад. — Не си толкова смела, колкото докато бях в окови, нали?

— Аз те спасих! — Отстъпи още една крачка, готова да побегне, бърза като змия, ако й посегнеше.

— Май ти дължа още едно чукане за това. Оня Йорен писанката ли ти тъпчеше, или по̀ ти харесваше стегнатото малко дупенце?

— Търся Джакен — каза тя.

Рордж спря. Нещо в очите му… възможно ли беше да го е страх от Джакен Х’гхар?

— В къпалнята е. Хайде изчезвай!

Аря се извъртя и побягна, бърза като сърна, стъпалата й полетяха по камъните чак до къпалнята. Намери Джакен да се кисне в една каца, от него се вдигаше пара, а едно слугинче изливаше гореща вода на главата му. Дългата му коса, червена от едната страна и бяла от другата, падаше по раменете му мокра и натежала.

Тя се промъкна, тиха като сянка, но той въпреки това отвори очи.

— Промъква се на малки миши лапички, но човек чува — каза той. „Как можа да ме чуе“ — зачуди се тя, а той като че ли и това чу. — Кожа по камък пее силно като боен рог за човек с отворени уши. Умни момичета ходят боси.

— Имам съобщение. — Аря изгледа колебливо слугинчето. След като разбра, че не се кани да си ходи, се наведе, докато устните й почти не докоснаха ухото му. — Уизи — прошепна тя.

Джакен Х’гхар отново притвори очи и се отпусна, сякаш дремеше.

— Кажи на лорд човек отиде при него на вечеря. — Ръката му изведнъж се задвижи, плесна гореща вода към нея и Аря трябваше да отскочи, за да не я опръска.

Когато съобщи на Тъфълбъри какво е казал Уизи, пивоварят изръмжа:

— А ти му кажи на Уизи, че момците ми си имат друга работа, и му кажи освен това, че е гадно пъпчиво копеле, и че по-скоро седемте ада ще замръзнат преди той да получи и един рог ейл от мене. До час да ми се донесат буретата, че инак ще чуе самият лорд Тивин, пък тогава да видим.

Уизи също изруга, когато Аря му върна съобщението, макар тя да пропусна частта за гадното пъпчиво копеле. Запухтя и взе да сипе закани, но накрая събра шестима души и ги прати с ръмжене да занесат буретата в пивоварната.

Вечерята беше блудкава яхния с ечемик, лук и моркови, с тънко резенче черен хляб. Една от жените беше приела да легне с Уизи, за което получи и едно парче зряло синьо сирене, както и крилце от петлето, за което Уизи спомена заранта. Той изяде останалото сам, мазнината потече през мехурите в единия ъгъл на устата му. Птицата беше почти свършила, когато той вдигна очи и видя, че Аря го гледа втренчено.