Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Ще ти осигурим свежи коне и провизии — увери я брат й. — Но сигурно ще искаш да се освежиш преди…

— Ще искам да остана — каза Кейтлин и слезе. Нямаше намерение да напуска Речен пад и умиращия си баща, за да избира невястата на Роб. „Роб иска да съм в безопасност, не мога да го виня за това, но поводът му е съшит с бели конци.“ — Момче — извика тя и едно ратайче притича от конюшнята да поеме юздите на коня й.

Едмур се смъкна от седлото си. Беше с една глава по-висок от нея, но винаги щеше да си остане по-малкият й брат.

— Кат — каза той недоволно, — лорд Тивин иде…

— Той е тръгнал на запад, да защити земите си. Ако затворим портите си и се заслоним зад стените, можем да го гледаме спокойно как подминава.

— Тази земя е на Тъли — заяви Едмур. — Ако Тивин Ланистър си въобразява, че ще я прегази, без да пострада, смятам да му дам тежък урок.

„Същия урок като на сина му ли?“ Брат й можеше да е упорит като камък, когато се засегнеше гордостта му, но едва ли някой от двамата щеше да забрави как сир Джайм бе изклал войската на Едмур последния път.

— Няма какво да спечелим, а можем да загубим всичко, ако срещнем лорд Тивин на полето — каза тактично Кейтлин.

— Дворът не е най-доброто място да обсъждаме военните ми планове.

— Както желаеш. Къде ще отидем?

Лицето на брат й помръкна. За миг тя си помисли, че ще излее гнева си, но накрая той отряза:

— В гората на боговете. Щом настояваш.

Тя го последва през галерията към портата на гората на боговете. Когато Едмур се ядосаше, винаги ставаше намусен и мрачен. Кейтлин съжали, че го е уязвила, но нещата бяха твърде важни, за да се притеснява за гордостта му. Когато останаха сами под дърветата, Едмур се обърна към нея.

— Ти нямаш достатъчно сила да срещнеш Ланистърите на бойното поле — каза му тя грубо.

— Когато събера всичката си сила, ще имам осем хиляди пехотинци и три хиляди конници — каза Едмур.

— Което означава, че лорд Тивин ще разполага с два пъти повече от теб.

— Роб спечели битките си в по-лошо съотношение — отвърна Едмур. — Освен това имам план. Забравила си за Рууз Болтън. Лорд Тивин го разби при Зелената вилка, но се отказа да го преследва. Когато лорд Тивин се прибра в Харънхъл, Болтън взе Рубинения брод и кръстопътищата. Той има десет хиляди души. Изпратих вест на Хелман Толхарт да се присъедини към него с гарнизона, който Роб остави при Близнаците…

— Едмур, Роб остави онези мъже да държат Близнаците и за да не ни измени лорд Уолдър.

— И той не ни измени — опъна се Едмур. — Хората на Фрей се биха храбро в Шепнещия лес, а старият сир Стеврон е загинал при Волско кръстовище, както чухме. Сир Риман, Черния Уолдър и другите са с Роб на запад, Мартин помогна много в разузнаването, а сир Первин помогна да стигнеш жива при Ренли. Богове милостиви, можем ли да искаме повече от тях? Роб е сгоден за една от дъщерите на лорд Уолдър, а Рууз Болтън се е оженил за друга, както разбрах. А ти самата не взе ли двама от внуците му за повереници в Зимен хребет?