Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Честта е моя — каза сир Дезмънд. Другите го повториха и момичето се изчерви, смутено дори от тази обичайна вежливост. Дори Едмур да я беше взел за много странна, прояви сдържаност и го премълча.

— Бриен беше е Ренли, когато го убиха, аз също — каза Кейтлин. — Но не сме съучастнички в убийството. — Не искаше да им говори за сянката тук на открито, пред толкова много хора, затова само махна с ръка към мъртъвците. — Кои са тези мъже, дето сте ги обесили?

Едмур вдигна очи нагоре малко притеснен.

— Дойдоха със сир Клеос, когато донесе отговора на кралицата на мирното ни предложение.

Кейтлин се стъписа.

— Ти си убил пратеници?

— Лъжливи пратеници — заяви Едмур. — Врекоха ми се, че ще пазят мир, и ми предадоха оръжието си, затова им дадох свобода в чертите на замъка, и първите три нощи ядоха моето месо и пиха моята медовина, докато аз разговарях със сир Клеос. На четвъртата нощ се опитаха да освободят Кралеубиеца. — Посочи нагоре. — Онзи, грамадният, уби двама от стражите с голи ръце. Стиснал ги за гърлата и им разбил черепите един в друг, докато другият, мършавото момче до него, отварял килията на Ланистър с някаква тел, боговете да го прокълнат дано. А онзи в края бил някакъв проклет глумец. Използвал моя глас да заповяда да отворят Речната порта. Пазачите се кълнат, Енгер, Делп и Лю Дългуча, и тримата. Мен ако питаш, изобщо не говореше като мен, но глупаците въпреки всичко вдигнали решетката.

Това беше работа на Дяволчето, веднага заподозря Кейтлин. Намирисваше на същата хитрост, каквато бе приложил в Орлово гнездо. Някога тя щеше да нарече Тирион най-малко опасният от всички Ланистъри. Сега не беше толкова сигурна.

— Как ги хванахте?

— Ами… аз тогава не бях в замъка. Бях прехвърлил Повален камък да… такова…

— Излязъл си по курви. Карай нататък.

Бузите на Едмур пламнаха червени като брадата му.

— Беше един час преди съмване, тъкмо се връщах. Когато Лю Дългуча видя лодката ми и ме позна, най-после се сетил да се зачуди кой стои долу и крещи команди и вдигна тревога.

— Кажи ми, че Кралеубиеца е задържан.

— Да, макар че не беше лесно. Джайм беше докопал меч, посече Пул Пемфорд и скуайъра на сир Дезмънд, Майлс, и рани Делп толкова тежко, че според майстер Виман и той скоро ще умре. Касапница. Като чуха кънтежа, някои от другите червени плащове се втурнаха да помагат на своите, повечето с голи ръце. Тях ги обесих до четиримата, които го освободиха, а останалите хвърлих в тъмницата. Джайм също. Тоя повече няма да се измъкне. Сега е долу в тъмното, окован за ръка и крак към стената.

— А Клеос Фрей?

— Той се кълне, че не е знаел нищо за заговора, но може ли да каже човек? Той е наполовина Ланистър, наполовина Фрей и пълен лъжец. Сложих го в килията на Джайм, в кулата.

— Казваш, че е донесъл условия?