Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Нас също.
Пъг се ококори и въздъхна малко престорено.
— Е, добре. От мен да мине. Съберете се.
Миранда се обърна към водача на слугите на Оракула и каза:
— Благодаря ви за помощта.
Старецът отвърна с поклон:
— Не, ние благодарим, че ни спасихте.
Миранда пристъпи до Пъг и магьосникът каза:
— Хванете се.
Всички се хванаха за ръце и изведнъж се озоваха в двора на Вила Беата на Острова на чародея.
— Но това не е Даркмоор — каза Миранда.
— Да, не е — каза Пъг. — Никога не съм бил в Даркмоор. Тъй че ако не искате да се материализирате сред самата битка или зазидани в някоя каменна стена, дайте ми един час.
Гатис притича от къщата, поздрави ги и каза, че веднага ще им приготвят топла храна.
Томас придърпа Пъг настрана и го попита:
— Ти тук ли живееш?
— Обикновено — отвърна Пъг.
Томас огледа имението и въздъхна:
— Отдавна трябваше да ти дойда на гости.
— Променихме се. До тази сутрин ти не можеше да се насилиш да напуснеш Елвандар.
— И двамата загубихме много — каза Томас. — Макар че родителите ми бяха щастливи и живяха дълго, всички останали, които познавахме като момчета в Крудий, отдавна са покойници. Но ти — да загубиш и децата си и…
— Усещах, че ще надживея и двамата, след като Гамина и Уилям застаряваха, а аз — не. — Пъг сведе очи към земята и помълча умислен. После каза: — Макар и да го очаквах, болката си е истинска. Никога вече няма да видя децата си.
— Мисля, че разбирам — отрони Томас.
Постояха смълчани. После Пъг вдигна очи към звездите.
— Каква огромна вселена. Понякога се чувствам толкова незначителен…
— Ако това, което твърди Накор за естеството на тази вселена, е вярно, значи всички сме едновременно и незначителни, и важни.
Пъг се засмя.
— Само Накор би могъл да измисли подобно нещо.
— Отскоро го познавам — каза Томас. — Какво мислиш за него?
Пъг сложи ръка на рамото на приятеля си и го поведе към къщата.
— Ще ти кажа, докато работя над прехвърлянето ни в Даркмоор. Той или е най-самоувереният човек в историята, или е най-гениалният и оригинален ум, който съм срещал.
— Или и двете?
Пъг се засмя.
— Или и двете.
Пъг размаха ръце и се появи огромна сфера от синкава светлина с проблясващи златни искрици. Беше по-висока от човешки ръст и голяма колкото шестместна каляска.
— Какво е това? — попита Миранда.
— Това ще ни закара до Даркмоор — отвърна Пъг. — Не познавам достатъчно Даркмоор, за да ни пренеса безопасно в околностите на града. Ако няма модел, над който да се съсредоточа, място, което познавам достатъчно добре… е прекалено опасно.
— Знам процедурата — каза Миранда. — Мислех, че идваме тук, за да вземем някое от цуранските устройства.
— Не вършат работа — каза Накор и извади своето от торбата. — Освен ако не отиваш на място, което ти е познато. — Разтърси устройството. — И то ако все още работи. — Остави устройството настрана, ухили се и каза: — Аз ще похвърча в мехурчето ти.
— Как се влиза? — попита Миранда.
— Просто стъпваш вътре — каза Пъг и го направи.
Последваха го.
— Трябваше да изровя заклинанието от паметта си, за да го направя, но след като си спомних как става… — Той махна с ръце и сферата се издигна над земята. — След това е лесно.
Гатис им махна за довиждане и те се понесоха високо над покривите на имението по дългия път към Крондор.
— По-лесно е да следвам познати ориентири, като Кралския път.
— Колко е пътят до Даркмоор? — попита Калис.
— Ще пристигнем след съмване — каза Пъг.
Понесоха се през морето, на стотина стъпки над белите гребени на вълните. Когато и последната от трите луни на Мидкемия потъна на запад, предутринното небе на изток започна да изсветлява. Задуха вятър, но в сферата им беше уютно.
— Щеше да е хубаво, ако можеше и да седнем — каза Миранда.
— Като свършим с това, с удоволствие ще ти заема тома, от който научих това заклинание, и Можеш да го модифицираш така, че да има и седалки — нямам нищо против — отвърна Пъг.
Накор се засмя.
— Колко бързо се движим? — попита Томас.
— Колкото най-бързата птица — отговори Пъг. — След час би трябвало да прелетим над Крондор.
Времето течеше и пред очите им небето стана от катраненочерно тъмносиво. Щом настъпи утрото, видяха водовъртежа във вълните долу — сиво петно в кипящото море.
— Сигурен ли си, че демонът е мъртъв? — попита Накор.
— Мъртъв е — отговори Пъг. — Водата е проклятие за неговия вид. Беше достатъчно силен, за да й устои известно време, но не и на такава дълбочина и с раните, които му нанесе Томас.