Виелица на сенките [bg]

— Постой ти тук с нас с алебардата, да те видим тогава! Казваме, че краката ни измръзнаха!

— Краката не са задника, ще поизмръзнат малко и ще свикнеш! А ако си толкова умен, върни се у дома, при мама, а не да ми объркваш хората! Опълченците всичките и така са позеленели и корема ги свива! А ти си тръгнал и да ги плашиш!

— Кой е позеленял, а? — отново се чу от задните редове — Ние не сме позеленели, ние сме посинели! От студ!

По редиците на централното каре на лявата армия се понесе кикот.

Джиг също се усмихна. Може би и от опълченците ще има полза, макар че в тази битка едва ли ще потрябват, освен ако, разбира се, врагът не разкъса строя. Карето е силно, докато представлява един-единствен цялостен организъм. Джиг и Клоп бяха попаднали в третата челна редица на карето в центъра. Първите две редици бяха съставени от копиеносци. Момчетата бяха облечени в желязо от глава до пети и вместо обикновени пики държаха в ръце истински пикища, на които без проблем можеха и мамут да нанижат. Сега пиките гледаха към небето, но веднага щом битката започнеше, щяха да влязат в употреба. За тежката броня на копиеносците обяснението беше просто — те държаха пиката с две ръце и не можеше и дума да става за каквито и да са щитове, и тъй като първият и най-мощен удар го поемат първите две редици, се налагаше да носят цялото това желязо. В третата редица бяха воините с алебардите. Те имаха една-единствена и много проста задача — да бият по главите онези, които някак си са успели да стигнат до първата редица. Непосредствено зад редицата на Джиг имаше три реда арбалетчици. Тяхната роля беше още по-проста — да стрелят и възможно най-бързо да се оттеглят в празния център на карето, като така освободят място за четвъртата и петата редица копиеносци, въоръжени със седемярдови пики. Тези момчета ги наричаха „рибари“. В момента всички, които стояха зад арбалетчиците, бяха направили пътечки, за да имат стрелците място за отстъпление след залпа. Веднага след „рибарите“ следваха няколко редици съвсем разнородни бойци, чиято основна задача бе да създават натиск върху първите редове в случай на стълкновение на карето с пехотен строй. И разбира се, ако редиците се разкъсат, да затворят временно пролуките, дори и със собствените си тела. С тази работа спокойно можеха да се справят дори и необучени за битка в каре воини и опълченци. В самия център на карето се намираха командирът, знаменосецът, няколко Боброви шапки, тръбачите и барабанистите, които подаваха сигнали за маневра. От центъра назад отново започваха редици, но вече в обратен ред. По този начин карето само по себе си представляваше огромна сила и беше добре защитено от атаки по фланговете.

— Ей, приятел! — извика на Джиг стоящият пред него копиеносец. — Направи едно добро дело, оправи ми меча, че се измества, гадината.

— Разбира се — стражникът отново притисна алебардата към себе си и нагласи късия широк меч на копиеносеца така, че да е точно отпред на корема му. Такава на пръв поглед нелепа позиция на оръжието се обясняваше с факта, че при сражение копиеносецът не трябва да закача задния край на своето оръжие в дръжката на меча.