Републиката на крадците [bg]

Локи хвана Алондо за омазаната с потни петна яка на туниката и за миг забрави, че еспаранецът е половин десетилетие по-голям от него.

— Рази — изръмжа, — какво, по дяволите, е Пепелното копеле?

— Успокой се — отвърна младият актьор, който едва се задържаше на крака, — най-добре сам да видиш.

Локи и Сабета го последваха до общата стая, където откриха трупата и вечерните пиячи още по-разхвърляни и разпуснати от обикновено. Кало и Галдо лежаха на страните си по изкусно симетричен начин в центъра на хлъзгава черно-червена локва. Миризмата, която се носеше, беше нещо средно между мокра животинска козина и непочистена мръсотия в стая за мъчения, но всички зрители, които не бяха Санца, се тресяха от смях. Госпожа Глориано беше единственото изключение.

— Казах да го изнесете в двора! Идиоти! Бледокожи терински инфантили! — тя забеляза Локи и Сабета и ги погледна намръщено. — Кой глупак опитва Пепелното копеле на закрито?

— За какво, по дяволите, говорите, хора? — попита Локи. Коленичи до Кало. Близнаците бяха живи, но натряскани до несвяст и очевидно бяха изгубили битката с двата силни противника — повърнатото и гравитацията.

— Пепелното копеле — каза Джасмер, облегнал се до почти изпадналия в кома Силванус — е онзи противен плювалник.

Локи погледна в посоката, посочена от Джасмер, и видя катраненочерно буре, две стъпки високо, полегнало настрани на пода. Нещото, което се изливаше от него, изглеждаше като пепел от лагерен огън след проливен дъжд.

— Един особен ритуал на къщата — ухили се Джасмер.

— Извършван на двора! — изкрещя госпожа Глориано.

— Така си е. Но в същността си, скъпи Лукаца, Копелето със седмици събира пепел от тютюн и плюнки, ако хората се сетят да не използват пода. Изпробваме колко струват новите ни пресни краставички като твоите приятели, като ги предизвикваме да погълнат Копелето, което означава, че го пълним до ръба с виното от черна хвойна, което госпожа Глориано внася право от ада. Разбъркваме сместа и ги караме да погълнат кашата.

— Това е идиотско — каза Сабета, докато се уверяваше, че Галдо все още има пулс.

— Напълно — засмя се Джасмер. — Никой в историята на трупата не е поглъщал Пепелното копеле, без да върне обратно всичко. И ето, Копелето отново е победител!

— Джасмер — снижи глас Сабета, — не че искам да го правя на голям въпрос, но тези двамата са ни необходими неотровени, за да продължат да репетират. Всъщност нужни са ни всички! Не можете ли да изтрезнеете малко, идиоти…

Силванус, който изглеждаше, все едно едва осъзнаваше съществуването на собственото си лице, камо ли на околния свят, изхърка слонски.

— Наквасена или не — каза Джасмер, — трупата винаги излиза на сцената, мила моя. Освен това ситуацията трудно може да бъде наречена разгулна предвид нашите високи стандарти. Проблемът е, че приятелите ти не носят на пиене.