Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Политичестки ред и политически упадък [bg]
Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Политичестки ред и политически упадък [bg]

Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:

В Произход на политическия ред Франсис Фукуяма проследява историческото развитие от зората на човечеството до Френската и Американската революции. В Политически ред и политически упадък той продължава своя монументален разказ за изграждането на човека като политическо животно. Започвайки с индустриалната революция, той разкрива как държавата, законът и демокрацията се развиват след тези разтърсващи събития, къде са корените на днешното напрежение между либералните демокрации и диктатурите и как неоспоримите симптоми за разпад се появяват в развитите демокрации. Ако искаме да разберем политическите системи, които доминират и управляват живота ни, задължително трябва да се върнем към техните корени и да бъдем бдителни за възможността за упадък. Това майсторско описание е задължително четиво за всеки, който иска да разбере повече за света, в който живеем.
1 ... 210 211 212 213 214 215 216 217 218 ... 286
Перейти на страницу:

Различен аргумент срещу демокрацията използват редица консервативни италиански мислители, които твърдят, че е безсмислено да се разширяват избирателните права, тъй като постигането на истинска демокрация е невъзможно. Тази гледна точка формулира за пръв път Гаетано Моска, според когото различните режими – монархия, аристокрация, демокрация – не се различават на практика, тъй като всички са контролирани от елитите. „Политическата класа“ остава на власт под формата на всякакви институции, така че ще използва и демократичните за същото. Дори „комунистическите и колективистичните общества извън всяко съмнение ще бъдат управлявани от длъжностни лица“. Икономистът Вилфредо Парето (познат на студентите по икономика като изобретател на т.нар.. оптималност на Парето) защитава подобна позиция за постоянната доминация на елитите независимо от това какъв режим е на власт. Въз основа на своите статистически проучвания за разпределението на доходите той формулира „закона на Парето“, според който 80% от благата са в ръцете на 20% от населението във времето и пространството. Тъй като това е равносилно на природен закон, усилията за коригирането му чрез политически мерки като разширяване на избирателните права или преразпределение на доходите са безсмислени.

Тези консервативни италиански мислители доразвиват аргумента на самия Маркс, че утвърждаването на формална демокрация и разширени избирателни права няма да подобри живота на масите, а само ще запази доминацията на елитите под различна форма. Моска и Парето смятат, че различните институции няма да променят тази ситуация, и поради това се изказват в полза на запазването на статуквото. Според Маркс, разбира се, решението е пролетарската революция. Неговите последователи ще продължат опитите за конструиране на истински егалитарно общество след болшевишката и другите комунистически революции през XX в. В известен смисъл италианците се оказват прави: комунизмът не премахва разграничението между управляващи и управлявани и не слага край на потисничеството от страна на елитите, а само променя идентичността на управляващите.

Фактът, че комунистическото решение на проблема, който Маркс, Моска и Парето формулират – продължаващото господство на елита и след утвърждаването на формална демокрация – се проваля, не означава, че първоначалната критика е изцяло погрешна. Демократични процедури като редовни избори и свобода на пресата не са гаранция, че хората ще бъдат представлявани адекватно. (Ще се върна към този проблем по – късно в глава 31 и част IV.).

Аргументът, че необразовани хора не биха могли да упражняват отговорно избирателните си права, е уязвим при разпространението на масово обществено образование, което повечето европейски общества осъществяват към края на XIX в. Същото не се отнася за новите антидемократични аргументи въз основа на биологията. След публикуването на книгата на Чарлс Дарвин „Произход на видовете“ през 1859 г. възниква школа за „научен“ расизъм, която обяснява и оправдава не само продължаващото колониално завладяване на неевропейски народи, но и невъзможността да се предоставят равни права на чернокожите, имигрантите и етническите малцинства. Жените също са обявени за недостатъчно разумни, за да им бъдат предоставени избирателни права и във всеки случай са биологически обусловени да не са способни да се квалифицират, за да работят мъжки професии.

Важно е да се отбележи, че всички тези антидемократични аргументи от XIX в. възприемат много от съвременните концептуални разбирания, залегнали в основата на демокрацията. Те приемат възгледа, че правителствата трябва да се отчитат пред гражданите и че всички граждани, способни да направят точна политическа преценка, би трябвало да имат право на участие в политическия живот. Това, по което се различават от съвременните норми, е в преценката си за способността на различните обществени групи – бедните, безимотните, необразованите, жените, черните и други расови и етнически малцинства – да упражняват отговорно политическа власт. Това означава, че са уязвими по отношение на някои емпирични факти: когато обществото не се разпада в резултат на разширяването на избирателните права на работниците и жените или когато бедните хора или чернокожите могат да бъдат образовани и да повишат социалния си статус, много по – трудно е да се изтъкват принципни аргументи в полза на тяхната политическа изолация.

Малцина съвременни политици се осмеляват да изтъкнат публично аргументи за ограничаване на избирателните права или да поставят условия на избирателите въз основа на образователен или имуществен ценз. Това в особена степен е вярно за САЩ, където ограниченията върху избирателните права са съответствали на расовата йерархия.

1 ... 210 211 212 213 214 215 216 217 218 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)