Политичестки ред и политически упадък [bg]

Фактът, че комунистическото решение на проблема, който Маркс, Моска и Парето формулират – продължаващото господство на елита и след утвърждаването на формална демокрация – се проваля, не означава, че първоначалната критика е изцяло погрешна. Демократични процедури като редовни избори и свобода на пресата не са гаранция, че хората ще бъдат представлявани адекватно. (Ще се върна към този проблем по – късно в глава 31 и част IV.).

Аргументът, че необразовани хора не биха могли да упражняват отговорно избирателните си права, е уязвим при разпространението на масово обществено образование, което повечето европейски общества осъществяват към края на XIX в. Същото не се отнася за новите антидемократични аргументи въз основа на биологията. След публикуването на книгата на Чарлс Дарвин „Произход на видовете“ през 1859 г. възниква школа за „научен“ расизъм, която обяснява и оправдава не само продължаващото колониално завладяване на неевропейски народи, но и невъзможността да се предоставят равни права на чернокожите, имигрантите и етническите малцинства. Жените също са обявени за недостатъчно разумни, за да им бъдат предоставени избирателни права и във всеки случай са биологически обусловени да не са способни да се квалифицират, за да работят мъжки професии.

Важно е да се отбележи, че всички тези антидемократични аргументи от XIX в. възприемат много от съвременните концептуални разбирания, залегнали в основата на демокрацията. Те приемат възгледа, че правителствата трябва да се отчитат пред гражданите и че всички граждани, способни да направят точна политическа преценка, би трябвало да имат право на участие в политическия живот. Това, по което се различават от съвременните норми, е в преценката си за способността на различните обществени групи – бедните, безимотните, необразованите, жените, черните и други расови и етнически малцинства – да упражняват отговорно политическа власт. Това означава, че са уязвими по отношение на някои емпирични факти: когато обществото не се разпада в резултат на разширяването на избирателните права на работниците и жените или когато бедните хора или чернокожите могат да бъдат образовани и да повишат социалния си статус, много по – трудно е да се изтъкват принципни аргументи в полза на тяхната политическа изолация.

Малцина съвременни политици се осмеляват да изтъкнат публично аргументи за ограничаване на избирателните права или да поставят условия на избирателите въз основа на образователен или имуществен ценз. Това в особена степен е вярно за САЩ, където ограниченията върху избирателните права са съответствали на расовата йерархия.