Произход на политическия ред [bg]

В глава 16 отбелязахме как племенната обществена организация се разпада в Европа под въздействието на християнството много преди началото на модерното държавно строителство. Този процес никъде не е по–напреднал, отколкото в Англия, където, като се започне с мисията на св. Августин Кентърбърийски в края на VI в., разширените родствени връзки са заместени с далеч по–индивидуалистична форма на общност. (Това не се отнася за ирландците, уелсците и шотландците, които запазват племенните си връзки – например хайландските кланове – до един много по–късен исторически период.) Общности от несвързани с роднински връзки съседи съществуват в англосаксонските времена преди нормандското нашествие, поради което селското общество там доста се различава от тези в Източна Европа, да не говорим за Китай и Индия.

Слабостта на базираната на родствени връзки социална организация обаче не изключва напълно социалната солидарност. Силните родствени връзки могат да са гаранция за колективни действия в рамките на групата и да възпрепятстват сътрудничеството извън родословието или племето. Политическите институции са необходими именно поради ограничеността на колективните действия, типични за базираните на родственост общества.

Ето защо ранният индивидуализъм на английското общество не означава отсъствие на социална солидарност. Това означава, че солидарността приема по–скоро подчертано политическа, отколкото социална форма. Преди нормандското нашествие Англия вече е организирана в относително еднородни административни единици, наречени графства, които до определен момент са били независими кралства, но сега са обединени в по–голямото английско кралство. Графството е управлявано от олдърмен, пост, който се заема по наследство. (Олдърменът, от корен на датска дума за „възрастен мъж", се запазва в американската местна политика като член на градския съвет.) Но реалната власт все повече се упражнява от кралски служител, управител на графството (или шериф), назначаван от краля, и представител на кралската власт. На всеки две години той свиква събрания на свободните граждани (по–късно на свободните земевладелци) в графството, на които те са задължени да присъстват. Нормандското завладяване не унищожава тази система на управление, а само я преименува, така че графствата стават области, следвайки континенталната практика на франките. В резултат на това властта на кралския представител, шерифа, значително се увеличава за сметка на наследствения старейшина. Събранието на графството еволюира в областен съд, където по думите на Фредерик Мейтланд: „главният кралски васал се среща със своите васали равноправно пред закона; един васал може да се озове на равна нога със собствения си повелител".