Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Публицистика » Произход на политическия ред [bg]
Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Произход на политическия ред [bg]

Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:

Произход на политическия ред е последователно, изчерпателно и увлекателно повествование на човешката история до навечерието на епохата на революциите в края на XVIII в., съчетаващо очарователна ерудиция и проницателен анализ. Основано на обширна база от знания - история, еволюционна биология, археология и икономика, - то е провокативно произведение, което предлага ново блестящо осмисляне на произхода на демократичните общества и повдига важни въпроси относно същността на политиката. Коментирайки както смутовете в Афганистан, така и битките в Конгреса, това историческо съчинение е рядко актуално и значимо.
1 ... 210 211 212 213 214 215 216 217 218 ... 263
Перейти на страницу:
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И СОЛИДАРНОСТ

В глава 16 отбелязахме как племенната обществена организация се разпада в Европа под въздействието на християнството много преди началото на модерното държавно строителство. Този процес никъде не е по–напреднал, отколкото в Англия, където, като се започне с мисията на св. Августин Кентърбърийски в края на VI в., разширените родствени връзки са заместени с далеч по–индивидуалистична форма на общност. (Това не се отнася за ирландците, уелсците и шотландците, които запазват племенните си връзки – например хайландските кланове – до един много по–късен исторически период.) Общности от несвързани с роднински връзки съседи съществуват в англосаксонските времена преди нормандското нашествие, поради което селското общество там доста се различава от тези в Източна Европа, да не говорим за Китай и Индия.

Слабостта на базираната на родствени връзки социална организация обаче не изключва напълно социалната солидарност. Силните родствени връзки могат да са гаранция за колективни действия в рамките на групата и да възпрепятстват сътрудничеството извън родословието или племето. Политическите институции са необходими именно поради ограничеността на колективните действия, типични за базираните на родственост общества.

Ето защо ранният индивидуализъм на английското общество не означава отсъствие на социална солидарност. Това означава, че солидарността приема по–скоро подчертано политическа, отколкото социална форма. Преди нормандското нашествие Англия вече е организирана в относително еднородни административни единици, наречени графства, които до определен момент са били независими кралства, но сега са обединени в по–голямото английско кралство. Графството е управлявано от олдърмен, пост, който се заема по наследство. (Олдърменът, от корен на датска дума за „възрастен мъж", се запазва в американската местна политика като член на градския съвет.) Но реалната власт все повече се упражнява от кралски служител, управител на графството (или шериф), назначаван от краля, и представител на кралската власт. На всеки две години той свиква събрания на свободните граждани (по–късно на свободните земевладелци) в графството, на които те са задължени да присъстват. Нормандското завладяване не унищожава тази система на управление, а само я преименува, така че графствата стават области, следвайки континенталната практика на франките. В резултат на това властта на кралския представител, шерифа, значително се увеличава за сметка на наследствения старейшина. Събранието на графството еволюира в областен съд, където по думите на Фредерик Мейтланд: „главният кралски васал се среща със своите васали равноправно пред закона; един васал може да се озове на равна нога със собствения си повелител".

Макар свързаните с тези институции подробности днес да имат само антикварна стойност, те са изключително важни за изясняването на еволюцията на парламента като политическа институция. Природата на феодализма в континентална Европа, особено в регионите, които са част от империята на Каролингите, е съвършено различна. В тези региони поземлената аристокрация има далеч по–голяма власт над правораздаването от английските си колеги. В Англия кралят е с преимущества. След нормандското завладяване кралят използва областните съдилища, за да контролира феодалните съдилища; ако даден човек смята, че не може да получи правосъдие от повелителя, може да се обърне към шерифа, за да получи правосъдие в областния съд. С течение на времето кралските съдилища (подробно описани в глава 17) изместват областните като съдилища от първа инстанция по важни спорни въпроси, докато областните съдилища продължават да разглеждат по–маловажни дела, свързани с поземлени спорове до четиридесет шилинга. Следователно не– елитите имат много по–голям достъп до тези институции в Англия, отколкото на континента.

Дори когато областните съдилища започват да губят своите правораздавателни функции, те получават политически функции като представителства на цялата политическа система. Както обяснява Мейтланд:

Когато в средата на XIII в. избрани представители са призовани да бъдат част от народното събрание или от парламента, те са представители на областните съдилища. Те не са представители на неорганизирани групи хора, а на корпорации, почти бихме могли да кажем. Теоретически цялата област е представена от своя съд... Кралските съдии посещават от време на време областите; целият комитат[185], т.е. организацията на поземлените собственици, застава пред тях; те обявяват какво са свършили от последното посещение насам; областта може да постановява решения; областта може да дава показания; областта може да бъде глобявана, ако е извършила нарушение.

1 ... 210 211 212 213 214 215 216 217 218 ... 263
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)