V. [bg]

Лейди V., принадлежала тъй дълго към гореописаната категория, внезапно се бе оказала отлъчена от това общество, най-безцеремонно изритана в недействителния стадий на човешката любов; и бе успяла да осъзнае точния момент като такъв, едва когато Мелани бе влязла през страничния вход на „Нерв“, опряна на ръката на Порцепич и времето — за миг — бе спряло. В събраното от Стенсъл досие е цитиран самия Порцепич, комуто V. бе разказала много за своите отношения с Мелани. Тогава Порцепич не бе споделил с никого откровенията на V., нито в „Уганда“, нито другаде: това бе станало години по-късно и то само на Стенсъл. Навярно бе изпитвал известни угризения на съвестта, заради предложената от него таблица на вариантите и комбинациите, но общо взето се бе държал като джентълмен, поне в дадения случай. Неговото описание на тази двойка е отлично композиран и неостаряващ натюрморт на любовта в една от множеството й крайности: полуизлегналата се на пуфа V. наблюдава разположената на кревата Мелани, която съзерцава в огледалото себе си и отражението й може би отправя от време на време нерешително-мечтателни погледи към V. Никакво движение, минимално триене. И заедно с това един вариант за решение на най-древния парадокс на любовта: същевременно пълна независимост и взаимно сливане. Принципите на превъзходство и подчинение бяха неприложими тук: схемата от трима участници бе единствената взаимноприемлива симбиоза. На V. й бе потребен нейния фетиш, Мелани имаше нужда от огледало, от временен покой, от удоволствието да бъде гледана от друг, да има свидетел на своето наслаждение. Защото самовлюбеността на младите е такава, че в нея неизбежно присъства и социалния аспект: девойка, чието съществуване е толкова видимо, наблюдава в огледалото своята двойница и тази двойница става воайор. Чувството на безсилие при невъзможността да се раздели на хиляди частици и разтвори в достатъчно многобройна публика, само разгаря още повече сексуалната й възбуда. Изглежда й е нужен истински воайор, който да довърши илюзията, че нейните отражения действително представляват такава публика. С появата на тази алтернативна особа — вероятно също умножена стократно от огледалата — бива постигната кулминацията, защото другата личност в допълнение е и собствената й двойница. В дадения случай Мелани наподобява жена, която се гизди и конти само за да бъде оглеждана и обсъждана от другите жени: тяхната завист, ревнивите им погледи, прошепнатите забележки, неохотното им възхищение й принадлежат. Те олицетворяват нея.