V. [bg]

Но що се отнася до V. — влюбената V. — скритите мотиви, ако изобщо имаше такива, оставаха загадка за околните. Всички ангажирани около постановката бяха наясно какво става, но тъй като информацията за тази връзка бе само за вътрешно ползване сред кръг от хора, и без това предразположени към садизъм, кощунствен разврат, ендогамия373, сквернословие и хомосексуализъм, а те не проявяваха особен интерес или загриженост, и двойката бе оставена на спокойствие, като млади любовници. Мелани ходеше най-старателно на всички репетиции и щом жената не я отклоняваше от постановката, — а тя, в качеството си на спонсор, очевидно нямаше абсолютно никакво намерение да прави това, — Итагю също не се тревожеше по въпроса.

Веднъж съпровождано от жената, момичето пристигна в „Нерв“, облечено като ученичка: плътно прилепващи черни панталони, бяла блуза и къс черен жакет. Освен това главата й — дългата чак до бедрата коса — бе остригана почти до голо и ако не беше телосложението й на балерина, което никакви дрехи не бяха в състояние да прикрият, напълно би могла да мине за избягало от училище момче. За щастие в сандъка с костюми се намери дълга черна перука. Сатин приветства идеята с ентусиазъм. В първо действие Су Фен щеше да се появи с коса, а във второто, вече преминала през мъченията на монголците — без. Това щеше да шокира преситената, според него, публика.

Жената присъстваше на всяка репетиция, седеше безмълвна зад една маса в дъното на залата и не сваляше поглед от сцената. Вниманието й бе изцяло съсредоточено върху момичето. В началото Итагю опита няколко пъти да завърже разговор с нея, ала безуспешно и бе принуден да се задоволи с прелистването на „La Vie Heureuse“, „Le Rire“, „Le Charivari“374. Когато трупата се премести в театър „Венсан Кастор“, жената я последва като вярна и предана любовница. Мелани продължи да се облича като травеститка. В трупата се разпространи мнението, че е настъпила странна метаморфоза: тъй като връзка от подобно естество обикновено предполага, че едната страна е доминираща/активна, а другата подчинена/пасивна, и в дадения случай бе напълно очевидно кой какъв е, то жената по презумпция би трябвало да бъде облечена като агресивен мъж. Веднъж, за развлечение на събралите се в „Уганда“ членове на трупата, Порцепич демонстрира таблица с възможните комбинации в отношенията между жената и момичето. Получиха се 64 различни варианта, разпределени по отделни групи, като „начин на обличане“, „социална роля“, „сексуална роля“. Да речем, двете биха могли да носят мъжки дрехи, да изпълняват доминиращи социални роли и да се стремят към сексуално превъзходство. Те биха могли например да обличат дрехите на противоположния пол и да демонстрират напълно пасивно поведение — в този случай същността на играта се състои в принуждаването на съответната партньорка да наложи активна позиция и да предприеме агресивен ход. Или която и да е от останалите 62 комбинации. Има вероятност, както допускаше Сатин, да бъдат включени и специфични неодушевени механични средства. Всички се съгласиха, че това би объркало и усложнило значително картината. В един момент някой изказа догадката, че жената, освен всичко друго, може всъщност да се окаже поначало травестит и тогава положението става дори още по-забавно.