За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Саксите, които живеели под властта на франките, са се отличавали с неукротим нрав и проявили упорита склонност към въстания. Затова в техните закони се е отразила твърдостта на победителя — нещо, което не виждаме в кодексите на другите варвари.
В законите на саксите духът на германските закони се открива в паричните глоби, а духът на победителя — в телесните наказания.
Престъпленията, които саксите правели в собствената си страна, се санкционирали с телесни наказания. Духът на германските закони се запазвал само за престъпления, извършени вън от тяхната територия.
Законът обявява, че те заради престъпленията, които са извършили, няма никога да намерят мир; и ще им бъде отказван подслон даже в църквите.
Епископите са се ползували с огромно влияние в двора на вестготските крале; най-важните дела са се решавали на събори. На вестготския кодекс ние дължим всички правила, принципи и понятия на съвременната инквизиция; монасите по-късно само са копирали законите, насочени против евреите и изработени някога от епископите.
Впрочем законите на Гундебалд, предназначени за бургундите, изглеждат твърде справедливи. Законите на Ротар и другите лангобардски закони показват още по-голямо благоразумие. Но законите на вестготите, на Ресесуинд, на Шендасуинд и Егига са детски, нескопосни, глупави; те не постигат целта си; изпълнени са с реторика и са лишени от смисъл; лекомислени в основата си, те са чудовищни по стил.
Глава II
За това, че всички закони на варварите са били лични
Характерна особеност на варварските закони е било, че те не са били предназначени за определена територия; франкът е бил съден по закона на франките; алеманът — по закона на алеманите; бургундецът — по закона на бургундите; римлянинът — по римските закони; в тези времена никой не е помислял да внесе еднаквост в законите на народа-победител, нито даже да стане законодател на победения народ.
Причината за това аз намирам в нравите на германските народи. Тези народи са били отделени един от друг с блата, езера и гори; още у Цезар ние виждаме, че те са обичали да живеят отделени. Страхът от римляните ги е накарал да се обединят; всеки човек от тази смес от народи е трябвало да бъде съден според обичаите и нравите на своя народ. Всички те поотделно са били свободни и независими; и когато се обединяват, те още запазват независимостта си; родината им е била обща, а държавата — отделна; територията — една, а племената — различни. Духът на партикуларизма в законите им, който им е бил присъщ, преди да излязат навън, е бил пренесен и в завоюваните от тях страни.
Този обичай ние намираме установен във формулите на Маркулф, в кодексите от закони на варварите, особено в законите на рипуарите, в декретите на кралете от първата династия, отдето идат и партикулариите по тия въпроси, издадени от втората династия. Децата следвали закона на бащата, жените закона на своите мъже, вдовиците се връщали към първоначалните си закони, освободените — закона на своя патрон. Но това не е всичко: всеки е можел да избере закон, който си хареса; постановлението на Лотар I изисквало този избор да бъде обявяван публично.
Глава III
Основната разлика между салическите закони и законите на вестготи и бургунди
Аз вече казах, че законите на бургундите и вестготите са били безпристрастни; но не такъв е бил салическият закон; той е установявал между франки и римляни най-оскърбителни различия. За убийство на франк, варварин или лице, живеещо под салически закон, на неговите родители се заплащало 200 солида глоба; за убийство на римлянин собственик — 100 солида; и само 45 солида за римлянин, който плащал данъци; за убийство на франк-кралски васал се плащало 600 солида, а за убийство на римлянин — сътрапезник на краля — само 300 солида. Така че законът е правел жестока разлика между сеньора-франк и сеньора-римлянин, а също така между франка и римлянина с по-посредствено положение.
Това не е всичко; ако някой съберял съучастници, за да нападне някой франк в собствения му дом и го убие, плащал според салическия закон глоба от 600 солида. Но за нападение на римлянин или освободен — само половината от тази глоба. По същия закон, ако римлянин поставел франк в окови, трябвало да плати 30 солида; но ако франк поставел римлянин в окови, плащал само 15 солида. Франк, ограбен от римлянин, получавал 62,1/2 солида, а римлянин, ограбен от франк— само 30. Всичко това е било много тежко за римляните.
При все това един знаменит писател64 дава свое особено обяснение за установяването на франките в Галия, изхождайки от предположението, че франките били най-добрите приятели на римляните. Така значи същите онези франки, които са причинили най-ужасните бедствия на римляните и сами са търпели от тях такива бедствия, били техни най-добри приятели; франките, които са подчинили римляните с оръжие и след това хладнокръвно са ги потискали чрез законите си, били техни най-добри приятели! Те са били приятели на римляните толкова, колкото татарите, след като покорили Китай, били приятели на китайците.