Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Той ни призова да се покорим пред Оня, що иде със Зората, на втория ден — намеси се Дарикайн, с което си спечели рязък поглед от страна на Едорион заради прекъсването.
— Куладин просто се забавлява с пленниците — каза Естеан. — Със стрелба с лъкове, но така, че всички по стените да видят. Човек може и писъците им да чуе. Светлината да ми изгори душицата дано, ако знам дали иска да прекърши волята ни, или просто това му харесва. Понякога пуска селяни да побягнат към града и после, след като почти са намерили спасение, ги обсипва с дъжд от стрели. Доколкото Кайриен може да е спасение. Само селяни, но… — Той замлъкна и преглътна — сигурно се беше сетил какво е мнението на Ранд за тези „само селяни“.
Едорион веднага се намеси:
— Милорд Дракон, работата е, че градът може да удържи, докато дойдете, стига да дойдете бързо. Отблъснахме първите щурмове само защото Предвратието пое огъня…
— Пламъците за малко да обхванат града — намеси се Естеан. Предвратието, само по себе си град извън стените на Кайриен, бе построено предимно от дърво, Ранд помнеше това. — Щеше да е цяло бедствие, ако я нямаше реката.
Другият тайренец го прекъсна:
— Но лорд Мейлан бе организирал защитата добре и кайриенците засега не превиват гръб. — Това му спечели намръщените погледи на Мерезин и Дарикайн, които той или не забеляза, или се направи, че не вижда. — Седем дни с повече късмет, може би най-много осем. Ако вие успеете… — Едорион въздъхна тежко и сякаш се смали. — Не видях тук и един кон — добави кайриенецът. — Айилците не могат да яздят. Не е възможно да придвижите спешени хора навреме.
— Колко? — обърна се Ранд към Руарк.
— Седем дни — последва отговорът. Мангин кимна, а Естеан се засмя.
— Душата ми да изгори, но на нас толкова ни трябваше, за да стигнем дотук на коне. Ако си мислите, че можете да стигнете за същото време пеш, трябва да сте… — Усетил погледите на айилците, Естеан заотмята косата от челото и измърмори: — Намира ли се някаква ракия в това село?
— Въпросът не е колко бързо ще стигнем ние — каза тихо Ранд, — а колко бързо ще можете вие да стигнете, ако оставите част от хората си и използвате конете им за резерва. Искам Мейлан и Кайриен да разберат, че помощта пристига. Но който тръгне, трябва да сме сигурни, че ще си държи устата затворена, ако го хванат Шайдо. Не смятам да уведомявам Куладин повече, отколкото сам може да научи. — Естеан го изгледа озадачено.
Мерезин и Дарикайн се сринаха на колене едновременно и зацелуваха ръцете на Ранд. Той ги остави, влагайки цялото търпение, на което беше способен. Един от мъдрите съвети на Моарейн гласеше, че в границите на благоразумието е да не оскърбяваш хорските обичаи, колкото и странни да ти се струват, и дори отблъскващи, освен ако абсолютно не ти се налага, а и тогава да премислиш добре преди да го направиш.
— Ние ще отидем, милорд Дракон — изрече без дъх Мерезин. — Благодарим ви, милорд Дракон. Благодарим ви. В името на Светлината, заклевам ви се, че ще умра, но няма да разкрия и една дума, освен пред родния си баща или лично пред върховния лорд Мейлан.
— Милостта да ви благослови, милорд Дракон — добави другият. — Милостта да ви благослови и Светлината да ви освети навеки. Аз съм ваш човек до смъртта си. — Ранд остави и Мерезин да го увери, че е негов човек, след което дръпна решително ръцете си и ги накара да станат. Не му харесваше начинът, по който го гледаха. Едорион им беше подвикнал като на псета, но те бяха мъже и не биваше да гледат никого, сякаш са верни на господаря си кучета.
Едорион вдиша дълбоко, издувайки розовите си бузи, и после бавно издиша.
— Мисля, че щом можах да стигна до вас цял-целеничък, ще мога и да се върна читав. Милорд Дракон, простете, ако неволно ви обидя, но ще се съгласите ли да се обзаложим, да речем, на хиляда златни крони, че наистина ще пристигнете за седем дни?
Ранд го изгледа втренчено. Този беше не по-малко трагичен случай от Мат.
— Аз нямам сто сребърни крони, камо ли хиляда злат…
— Има ги, в Тайрен — намеси се твърдо Сюлин. — Ще си плати облога, дори на десет хиляди да го вдигнете.
Едорион се изсмя.
— Готово, айилко. Ако загубя, ще си струва и последният петак, То, като помисли човек, ако спечеля, няма и да доживея, за да си ги получа. Хайде, Мерезин, хайде, Дарикайн. — Пак прозвуча все едно, че подвикна на кучетата си да го последват. — Тръгваме.
Ранд изчака, докато тримата — без Естеан — привършат с поклоните и се отдалечат, после се обърна към белокосата Дева.
— Какво искаш да кажеш с това, че имам хиляда златни крони? Аз никога не съм виждал хиляда крони, камо ли десет хиляди.
Девите се спогледаха многозначително, сякаш се бояха, че се е побъркал, Руарк и Мангин — също.