Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Милорд Дракон — изрече първото лордче, пълничко и розовобузесто — душата да ми изгори дано, да не би вас да са ви взели в плен? — Спътникът му, който с щръкналите си уши и нос като картоф приличаше на селяк, нервно заотмята сплъстената си коса от челото. — Казаха ни, че ще ни отведат при някакъв със Зората, или нещо такова. При Кар-а-карн. Нещо, свързано с вождовете им, ако си спомням добре какво ми е разправял за тях възпитателят ми. Простете ми, милорд Дракон. Аз съм Едорион от дома Селорна, а това е Естеан от дома Андиама.
— Аз съм Оня, що иде със Зората — отвърна тихо Ранд. — И Кар-а-карн. — Ето, че ги беше поставил на място: младите лордове, които прекарваха времето си в пиене, комар и задиряне на жени, докато той беше в Камъка. Очите на Естеан едва не изхвърчаха от лицето му; в началото Едорион изглеждаше също толкова слисан, но после кимна умислено, сякаш осъзнал колко е логично всичко. — Станете. Кои са кайриенските ви спътници? — Щеше да е интересно да срещне кайриенци, които не бягат да си спасят кожицата от Шайдо и всякакви други айилци. Впрочем, ако бяха дошли с Естеан и Едорион, щяха да са първите поддръжници, които е срещнал на тази земя. Стига бащите на двамата тайренци да бяха изпълнили заповедите му. — Доведете ги насам.
Докато се изправяше, Естеан примигна от изненада, но Едорион замълча само за миг и извика:
— Мерезин! Дарикайн! Елате тук! — Все едно че подвикна на кучета. Кайриенските знаменца заподскачаха, докато двамата се смъкваха бавно от конете.
— Милорд Дракон. — Естеан се поколеба и облиза устни, сякаш изведнъж бе прежаднял. — Вие ли… Вие ли изпратихте айилците срещу Кайриен?
— Значи вече са нападнали града?
Руарк кимна, а Мангин каза:
— Ако може да се вярва на тези, Кайриен все още се държи. Поне допреди три дни се е държал. — Не можеше да има и съмнение, че не вярва още да се държи, а още по-малко, че го интересува съдбата на някакви си дървоубийци.
— Не съм ги изпратил аз, Естеан — каза Ранд, след като към тях се присъединиха двамата кайриенци, които коленичиха и свалиха шлемовете си, откривайки лица на мъже на възрастта на Естеан и Едорион. Косата им бе обръсната на черти, очите им шареха бдително. — Тези, които са нападнали града, са мои врагове, Шайдо. Смятам да спася Кайриен, ако все още може да бъде спасен.
Наложи се да подкани и кайриенците да станат; времето, прекарано сред народа на Айил, почти го беше накарало да забрави за порядките от тази страна на Гръбнака на света, с цялото това кланяне и приклякане. Трябваше да ги помоли също така да се представят, което кайриенците сториха. Лейтенант лорд Мерезин от дома Даганред — неговият цон бе на вертикални червени и бели линии — и лейтенант лорд Дарикайн от дома Анналин, чийто цон беше покрит с червени и черни квадратчета. Изненадващото беше, че са лордове. Въпреки че в Кайриен лордовете командваха и предвождаха войниците, те не бръснеха главите си и не ставаха военни. Или поне доскоро не го правеха. Очевидно и тук бяха настъпили промени.
— Милорд Дракон — почна Мерезин. Двамата с Дарикайн бяха бледи слаби мъже с тесни лица и дълги носове, но той беше малко по-едър. И двамата имаха вид на хора, които напоследък не са яли много. Мерезин продължи припряно, сякаш се боеше да не го прекъснат: — Милорд Дракон, Кайриен може да издържи. Още няколко дни поне, може би десет или дванадесет, но ако ще го спасявате, трябва да дойдете бързо.
— Точно затова идваме — каза Естеан и стрелна Мерезин с мрачен поглед. И двамата кайриенци му отвърнаха, но непокорството им беше примесено с леко примирение. — Да намерим помощ. Пратихме групи във всички посоки, милорд Дракон. — Той потръпна въпреки потта, капеща от веждите му, и гласът му стана някак далечен и кух. — Те са много повече от нас. Видях как падна Барай — едно копие го прониза в корема. Няма вече да обръща карта при цепенето, горкият. Можех да ударя една чаша силна ракия и да се свърши.
Едорион заобръща навъсен шлема в ръцете си.
— Милорд Дракон, градът може да се задържи още време, но въпросът е следният: дори тези айилци да могат да надвият онези, дали ще можете да ги докарате навреме? Да ме простите, но аз лично си мисля, че десет-дванадесет дни е доста завишена преценка. Дойдох само защото си помислих, че смъртта от копие ще е по-лека от онова, което ще направят, прехвърлят ли стените. Градът е претъпкан с бежанци, побягнали пред айилските орди. Ни куче, ни гълъб е останал в града, съмнявам се, че скоро и плъх ще остане. Единственото добро нещо е, че изглежда, никой не се притеснява особено кой ще вземе Слънчевия трон, не и при този Куладин пред стените му.