Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Петината от съкровището, което се намираше в Камъка, принадлежи на онези, които са завзели Камъка, и ще бъде иззето, когато могат да си го изнесат. — Сюлин му говореше като на дете, на което трябва да се обяснят елементарни неща от живота. — Като вожд и пълководец тук, на теб принадлежи една десета от тази петина. Тийр ти се покори като на вожд по правото на победата, така че една десета от цял Тийр също така е твоя. А ти каза, че можем да вземем петината от тези земи… като… данък, така го нарече ти сам. — Подбра думата с усилие — айилците нямаха данъци. — Една десета от това също е твое, като на Кар-а-карн.
Ранд поклати глава. В беседите си с Авиенда никога не беше помислял да я запита дали въпросната петина засяга и него; Кар-а-карн или не, той не беше айилец и смяташе, че няма нищо общо с това. Е, не беше съвсем данък, но можеше да го използва така, както кралете използват данъците. За съжаление, имаше съвсем смътна представа как става това. Налагаше се да разпита Моарейн — това беше едно от нещата, които тя бе пропуснала в лекциите си. Навярно го смяташе за толкова очевидно, че той би трябвало да го знае.
Елейн трябваше да знае за какво се използват данъците; за него определено беше по-приятно да получава съвети от нея, отколкото от Моарейн. Съжали, че не знае къде се намира тя сега. В Танчико най-вероятно. Егвийн не му казваше почти нищо повече от постоянния низ благопожелания. Искаше му се да може да накара Елейн да седне спокойно до него и да му обясни онези свои две писма. Деви на копието или щерки-наследници, жените си бяха странни. Освен Мин може би. Тя му се беше присмивала, но никога не го беше карала да си мисли, че му говори на някакъв странен език. Сега обаче едва ли щеше да му се смее. Ако изобщо я видеше отново, сигурно щеше да избяга на сто мили, колкото може по-далече от Преродения Дракон.
Едорион се разпореди всичките му мъже да слязат от конете си, качи се на един от тях и навърза останалите един за друг заедно с този на Естеан. Несъмнено бе решил да запази своя за финалния спринт през редиците на Шайдо. Мерезин и Дарикайн постъпиха по същия начин със своите хора. Макар това да означаваше, че кайриенците ще разполагат само с по два резервни коня на човек, никой, изглежда, не си и помисли да получи някой от тайренските коне. После препуснаха вкупом в галоп на запад, придружавани от Джиндо.
Стараейки се да не поглежда към никого, Естеан се заизнизва към групата войници, застанали неловко сред кръга от айилци в основата на моста. Мангин обаче го хвана за ръкава.
— Ти можеш да ни разкажеш за положението зад стените на Кайриен, влагоземецо.
Естеан сякаш бе готов да припадне.
— Сигурен съм, че ще отговори на всички въпроси, които му зададете — каза рязко Ранд. — Но питайте кротко.
— Разбира се — каза Руарк и хвана тайренеца за другата ръка. — Това, че ще предупредим защитниците на града, е много добре, Ранд ал-Тор — продължи Руарк, — но ще трябва да изпратим и съгледвачи. На бегом могат да стигнат Кайриен едновременно с конниците и да ни посрещнат обратно с вести за това как Куладин е разположил Шайдо.
Ранд усети много осезаемо очите на Девите, приковани в него, но задържа погледа си на Руарк.
— Ходещите по мълниите? — предложи той.
— Ша-мад Конде — съгласи се Руарк. Двамата с Мангин поведоха Естеан — всъщност направо го понесоха кротко към другите войници.
— Питайте! — извика след тях Ранд. — Той е ваш съюзник и мой васал. — В последното никак не беше сигурен — още едно нещо, за което трябваше да разпита Моарейн — нито пък що за съюзник действително представляваше — баща му, върховният лорд Ториан, беше заговорничил предостатъчно срещу Ранд — но не можеше да позволи нищо, което да наподобява нравите на Куладин.
Руарк извърна глава и кимна.
— Добре се грижиш за своите хора, Ранд ал-Тор. — Гласът на Сюлин беше равен като рендосана талпа.
— Старая се — отвърна й той. Нямаше да се хване на въдицата й, Които и да отидеха на разузнаване при Шайдо, част от тях нямаше да се върнат, и толкова. — Мисля, че е време да хапна нещо. И да поспя.
Едва ли оставаха повече от два часа до полунощ, а изгревът по това време на годината все още беше ранен. Девите го последваха, шарейки бдително с очи по сенките наоколо, сякаш очакваха нападение, и си говореха тихо. Но пък айилците като че ли винаги очакваха нападение.
Глава 31
Далечни снегове
Улиците на Ейанрод се пресичаха под прави ъгли и там, където беше нужно, прорязваха хълмовете, чиито склонове бяха укрепени със спретнати каменни тераси. Покритите с керемиди каменни постройки сякаш се състояха само от прави вертикални линии. Ейанрод не беше паднал под напора на Куладин. Беше се оказал напълно обезлюден, когато ордите на Шайдо бяха помели улиците му. Много от къщите обаче представляваха само овъглени греди и сринати, зейнали кухини, в това число и повечето просторни триетажни мраморни сгради, които според Моарейн принадлежаха на богати търговци. По улиците бяха разпилени изпотрошени мебели и дрипи наред с изпочупени блюда и стъклени парчетии от прозорци.