Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Вече нямала желание за нищо. Само повтаряла отново и отново на дъщеря си колко щастливи са били едно време. Така Индийско орехче решила да прави, да струва, но да намери начин да се погрижи за бъдещето.
Не че не била ученолюбива, но предметите в гимназията не й се стрували интересни. Не вярвала, че има смисъл да си пълни главата с някакви исторически дати, с правилата в английската граматика или геометрични формули. Искала най-много да усвои нещо полезно, за да бъде независима възможно най-скоро. Била далеч от съученичките си и от безгрижния им, весел живот в гимназията.
Единственото, което я интересувало, била модата. Постоянно, от сутрин до вечер, мислела за дрехи. Не че разполагала със средства да се облича изискано, можела само да чете и да препрочита модните журнали, които успявала да намери, и да запълва скицници с рисунки на тоалетите, които виждала по списанията или за каквито мечтаела. Нямала представа какво в хубавите дрехи е запленило толкова силно въображението й. Както обясняваше, може би идвало оттам, че като малка в Манджурия непрекъснато си играела с огромния гардероб на майка си. А тя била първа кокетка. Имала толкова много рокли и кимона, че дрешниците не ги побирали, и малката Индийско орехче ги вадела при първа възможност и ги разглеждала. Когато двете напуснали Манджурия, повечето рокли и кимона си останали там, а малкото, които успели да напъхат в раниците, заменили от немай-къде по пътя срещу храна. Майка й разгъвала поредната рокля, въздишала и я разменяла.
— Да рисувам дрехи, бе моята малка тайна врата към друг свят — сподели Индийско орехче, — свят, който принадлежеше само на мен. В него въображението беше всичко. Колкото по-добре си представяш каквото искаш да си представиш, толкова по-свободен се чувстваш от действителността. И най-много ми харесваше, че не струва нищо. Беше безплатно. Беше прекрасно! Но това, че си представях красиви дрехи и прехвърлях образите върху хартия, не бе само начин да загърбя действителността и да се потопя в мечтите. То за мен беше естествено и очевидно, както дишането. Затова смятах, че важи и за всички останали. Когато осъзнах, че не всички останали го умеят — че дори и да искат, не всеки го умее, — си казах: „Аз съм различна от останалите, ето защо и животът ми ще бъде различен от техния.“
Индийско орехче напуснала гимназията и се прехвърлила в училище за шивачки. За да събере пари за таксата, се примолила на майка си да продаде едно от последните останали й бижута. В продължение на две години учила шев, кройка и дизайн и усвоявала и други полезни умения. След като завършила училището, наела апартамент, където се изнесла да живее сама. Записала се в училище за професионален дизайн, плащала си таксата, като работела сервитьорка и от време на време шиела и плетяла. Щом завършила и това училище, започнала работа при производител на качествено дамско облекло, където си извоювала да я назначат в моделиерския отдел.
Никой не оспорвал голямата й дарба. Тя не само рисувала добре, но и хрумванията й, гледната й точка се различавали от тези на околните. Представяла си ясно какво иска да постигне, при това не заимствала от никого: моделите винаги си били нейни и се раждали съвсем естествено. Тя се борела да претвори и най-дребните подробности в образа с упоритостта на есетра, която плува срещу течението на пълноводна река, за да си хвърли хайвера. Нямала време за спане. Обичала си работата и мечтаела само за едно — за деня, когато ще стане независима дизайнерка. И през ум не й минавало да се забавлява извън работата: всъщност не умеела да прави никое от нещата, с които хората се забавляват.
След някое време шефовете обърнали внимание на качествената й работа и проявили интерес към необичайните й, свободно падащи линии. Така годините на чиракуване приключили и тя получила признание: оглавила малък отдел, където да прави нещата по свой избор — небивало повишение.
Година след година трупала нови и нови успехи. С дарбата и трудолюбието си привлякла вниманието на хората не само във фирмата, но и в цялата модна индустрия. Светът на модния дизайн бил затворен, в него обаче имало справедливост, защото той бил подчинен на конкуренцията. Силата на дизайнера се определяла само от едно: колко бройки са поръчани от модела, който той е създал. Нямало съмнение кой е победил и кой е загубил: истината била в цифрите. Индийско орехче не живеела със съзнанието, че се конкурира с някого, но никой не можел да оспори успехите й.
Била се посветила изцяло на работата си. Вече наближавала трийсетте. Познавала се с мнозина, доста мъже проявявали интерес към нея, ала връзките й с тях били краткотрайни и повърхностни. Индийско орехче сякаш била неспособна да прояви дълбок интерес към живо човешко същество. Съзнанието й било пълно с образи на дрехи и моделите на мъж й правели много по-силно впечатление, отколкото самият мъж.