Хроника на птицата с пружина

Понякога си мисля, че седя тук и всеки ден правя перуки именно защото онзи път те целунах по белега. Именно защото го направих, после реших да се махна оттам, за да съм възможно най-далеч от теб. Знам, вероятно те обиждам с тези думи, но според мен си е така. И все пак именно заради това накрая успях да намеря мястото, където се чувствам добре. Така че, Господин Птицата с пружината, в известен смисъл съм ти благодарна. Но сигурно не е много приятно някой да ти е благодарен «в известен смисъл», нали?

Струва ми се, че май ти казах всичко, каквото имах да ти казвам, Господин Птицата с пружината. Вече е почти четири след полунощ. Трябва да ставам в седем и половина, вероятно ще успея да поспя около три часа. Дано заспя веднага. Така завършвам писмото си. Чао, Господин Птицата с пружината. Пожелай ми лека нощ, ако обичаш, за да мога да заспя.“