Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
— Сигурно сте го чували по име — каза Индийско орехче. — По онова време обаче аз всъщност вършех сама две трети от дизайнерската работа. Дръзките му оригинални идеи вече бяха съобразени по-скоро с пазара и с търсенето, а и той ги раждаше в предостатъчни количества. Оставаше аз да ги разработя, да ги доразвия и да ги въплътя. Колкото и да се разрастваше фирмата, не наемахме други дизайнери. Назначавахме помощен персонал, но основната част от работата поемахме ние. Единственото, което целяхме, бе да правим дрехите, които искаме да правим, без да мислим кой ще ги купува. Не правехме никакви пазарни проучвания и калкулации на себестойността, не планирахме стратегии. Решили, че искаме да създадем нещо по някакъв начин, го правехме именно така, влагахме най-качествените платове, не претупвахме нищо. Каквото в другите модни къщи правеха на два етапа, ние го правехме на четири. Където те влагаха два метра плат, ние шиехме с четири. Лично проверявахме и одобрявахме всяка дреха, която излизаше от ателието. Ако нещо не се продадеше, го хвърляхме. Нищо не сме преоценявали. Дрехите ни бяха, разбира се, доста скъпи. Хората от модната индустрия ни смятаха за луди, но онова, което шиехме, се превърна в символ на времето, както Питър Макс, Уудсток, Туиги, „Волен ездач“. Само как се забавлявахме, докато правехме дрехи! Сякаш ни бяха пораснали огромни криле и ние можехме да полетим накъдето поискаме.
Но точно когато жънели най-големи успехи с дизайнерското студио, Индийско орехче и мъжът й започнали да се отчуждават. Дори когато работели рамо до рамо, тя понякога усещала, че сърцето му е далеч. Очите му били изгубили ненаситния си блясък от едно време. Нямало я и необуздаността, заради която преди той често запокитвал едно или друго. Индийско орехче забелязвала, че мъжът й е погълнат от свои си мисли и гледа вторачено в пространството. Извън дизайнерското студио двамата почти не разговаряли и нощите, когато той не се прибирал, ставали все по-чести. Индийско орехче усещала, че сега в живота му има много жени, но това не й пречело. Смятала го за неизбежно, защото отдавна били прекратили всякакви физически отношения (главно защото тя нямала желание за секс).
Мъжът й бил убит в края на 1975-а, когато тя била на четирийсет, а Канела — на единайсет години. Трупът му бил намерен нарязан на парчета в хотелска стая в Акасака. Открила го камериерката, когато в единайсет сутринта влязла да почисти. Банята приличала на касапница. Цялата кръв била изтекла, главата била отрязана, липсвали сърцето, стомахът, черният дроб, двата бъбрека и панкреасът, да си рече човек, че убиецът е изрязал органите и ги е отнесъл в найлонови пликчета или в нещо друго. Главата била сложена върху капака на тоалетната чиния, лицето, обърнато към вратата, било направено на пихтия. Убиецът очевидно бил отрязал първо главата и след това бил извадил и органите.
За да извадиш органите от човешко тяло, се искат изключително остри инструменти и голямо умение. За целта няколко от ребрата били срязани с трион, което иска доста време за кървавото деяние. Не било ясно защо някой ще го прави.
Заради празничната суетня администраторът на рецепцията помнел само, че мъжът на Индийско орехче се е регистрирал в стаята на дванайсетия етаж в десет часа предната вечер и че е бил с жена, с красива жена около трийсетте с червено палто, не много висока. Тя не носела нищо освен малка дамска чанта. По леглото имало следи от бурен секс. Открили косъмчета и семенна течност на съпруга на Индийско орехче. В стаята било пълно с отпечатъци от пръсти, но те били толкова много, че не вършели работа на следователите. В коженото му куфарче имало само кат бельо, тоалетни принадлежности, папка със свързани с работата документи и едно списание. Стоте хиляди йени в брой и няколкото кредитни карти в портфейла му си били непокътнати, липсвал само един бележник, за който се предполагало, че е бил у него. В стаята нямало следи от боричкане.