Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Защо съм се родила на този свят като дете на такива ужасни тъпанари? И защо не съм станала и аз тъпа като дървесна жаба, при положение че съм възпитана от тях? Откакто се помня, все се питам това. И не мога да го обясня. Струва ми се, че би трябвало да има основателна причина, а не мога да я открия. Има и хиляди други неща, за които не съществува логично обяснение. Така например «Защо всички ме мразят?» Не съм направила нищо лошо. Просто си живеех по обичайния начин. Но после, един прекрасен ден, забелязах, че никой не ме обича. Не разбирам защо.
Така едно несвързано нещо доведе до друго несвързано нещо и се случи какво ли не. Например запознах се с онова момче с мотоциклета и направихме оная тъпа катастрофа. Поне както го помня аз, както тези неща са подредени в главата ми, няма «това се случи тъй и тъй и по тази причина онова се случи еди-как си». Всеки път, когато звънецът иззвъни и аз вдигна капака, намирам нещо, което не съм виждала никога дотогава.
Нямам си понятие какво става с мен и още преди да съм се усетила, вече не ходя на училище и се мотая из къщата, и точно тогава срещам теб, Господин Птицата с пружината. Не, преди това правя проучвания, възложени ми от фирма за перуки. Защо точно фирма за перуки? Ето ти поредната загадка. Не помня. Може би при катастрофата съм си ударила главата и мозъкът ми се е разместил. Или от психологическия шок съм започнала да покривам различни спомени точно както катерицата крие лешници и после забравя къде ги е заровила. (Виждал ли си, Господин Птицата с пружината, как го прави? Аз да. Като малка. Мислех си, че тъпата катерица се държи мнооого странно! И през ум не ми е минавало, че същото ще се случи и с мен.)
Но както и да е. И така, започнах да ги правя тия проучвания за фирмата за перуки и обикнах перуките, сякаш са ми съдба или нещо от тоя род. Пък после разправяй, че нямало връзка! Защо точно перуки, а не чорапи или цедки? Ако бяха чорапи или цедки, сега нямаше да се трудя толкова усърдно във фабрика за перуки, нали така? И ако не бях предизвикала оная тъпа катастрофа, вероятно онова лято нямаше да те срещна отзад на уличката, а ако ти не ме беше срещнал, вероятно така и нямаше да разбереш за кладенеца на Мияваки и нямаше да си докараш петното на лицето, и нямаше да се забъркаш с всички тези странности… може би. Като си помисля за всичко ето така, неволно се питам: «Къде по света е тая логическа последователност?»
Не знам, може би на света има два различни вида хора и за първите той си е съвсем логично място на оризовия пудинг, а за вторите — място на случайностите, на макароните на фурна. Обзалагам се, че ако тия мои родители, дето са тъпи като дървесна жаба, сложат в микровълновата печка оризов пудинг на прах и след звънването извадят макарони на фурна, те ще си кажат: «О, сигурно сме сбъркали и сме сложили макарони на фурна», или пък ще извадят макароните на фурна и ще почнат да си втълпяват: «Това тук наистина прилича на макарони на фурна, но всъщност е оризов пудинг.» А ако аз се опитам да бъда мила и им обясня, че понякога, и да сложиш оризов пудинг, получаваш макарони на фурна, те просто няма да ми повярват. Сигурно ще ми се ядосат. Разбираш ли какво се мъча да ти обясня, Господин Птицата с пружината?
Помниш ли оня път, когато те целунах по белега? Мисля си за това още от миналото лято, когато те целунах за довиждане, връщам се отново и отново към него и си мисля точно като котка, която гледа как вали дъжд, и се питам какво ли беше това? Да ти призная, май самата аз не съм в състояние да го обясня. Може би някога след време, след десетина-двайсет години, ако имаме случай да говорим за това и аз съм по-голяма и много по-умна от сега, ще успея да ти кажа какво е означавало. В момента обаче със съжаление трябва да отбележа, че не мога да го направя, просто не съм достатъчно умна, за да го изразя с думи.
Но мога да ти кажа откровено едно, Господин Птицата с пружината, и то е, че те харесвах повече без белега върху лицето. Не, чакай, не е честно. Ти не си го лепна нарочно. Може би трябва да кажа, че те харесвам и без белега. Добре ли прозвуча? Не, това не обяснява нищо.
Ето какво мисля, Господин Птицата с пружината. Този белег вероятно ще ти даде нещо важно. Но сигурно и ще ти отнеме нещо. Получава се като трампа. И ако всеки и занапред ти взима по нещо, ти ще се изчерпаш и накрая от теб няма да остане нищо. Не знам, сигурно искам да ти кажа, че за мен е безразлично дали го имаш това петно на лицето си.