Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
До десет секунди напиши паролата.
Вкарах трибуквена дума, която вече бях измислил:
зоо
Чу се звуков сигнал и се появи съобщение за грешка:
Грешна парола.
До десет секунди напиши паролата.
Десетте секунди започнаха да текат долу на екрана. Натиснах клавиша за главни букви и написах същите букви:
ЗОО
И този път ми беше отказан достъп:
Грешна парола.
До десет секунди напиши паролата.
Ако още веднъж се въведе грешна парола, достъпът ще бъде отказан автоматично.
И този път десетте секунди започнаха да се отброяват долу на екрана. Написах с главна буква само „з“-то. Това беше последният ми шанс.
Зоо
Вместо да се появи съобщение за грешка, излезе менюто, към което имаше напътствие:
Избери от посочените програми.
Въздъхнах от облекчение и заразглеждах дългия списък от програми, докато стигнах до комуникации. Натиснах бутона на мишката и екранът се освети.
Избери от посочените програми.
Избрах „Чат“ и кликнах с мишката.
До десет секунди напиши паролата.
Явно това „кръстовище“ бе важно за Канела, щом той бе затворил достъпа. А щом кръстовището беше важно, и самата парола би трябвало да е важна. Написах:
ПОД
Върху екрана се появи:
Грешна парола.
До десет секунди напиши паролата.
Броенето отзад напред започна: 10,9,8…
Опитах със съчетанието от главна и малки букви, с което се беше получило в началото:
Под
Върху екрана блесна:
Напиши телефонен номер.
Кръстосах ръце и оставих очите ми да възприемат новото съобщение. Дотук не беше зле. Бях успял да отворя две от вратите в лабиринта на Канела. Не, никак не беше зле. „Зоо“ и „Под“ ставаха. Зоологическа градина и Подводница. Кликнах „Изход“ и се върнах на основното меню, после избрах „Изключи“, при което излязоха следните опции:
Запис на влизането в операционния файл? Y/N?
Както ми беше казал Ушикава, избрах „Не“, за да не се запише влизането ми.
Екранът угасна бавно. Избърсах потта, избила по челото ми. Уверих се, че съм оставил клавиатурата и мишката точно както ги бях заварил, после напуснах кабинета, докато мониторът изстиваше.
20.
Историята на индийско орехче
На Индийско орехче Акасака й трябваха няколко месеца, за да ми разкаже историята на своя живот. А тази история беше дълга, много дълга, с големи перипетии, така че това, което описвам тук, е съвсем опростено (макар и не непременно кратко) обобщение. Не мога с увереност да твърдя, че то съдържа същността на разказа, но поне би трябвало да предава в общи линии важните събития, случили се в решителни моменти от живота й.
Когато Индийско орехче и майка й избягали от Манджурия, единственото ценно нещо, което имали, били накитите по тях. От пристанището на Сасебо заминали за Йокохама, при роднините на майка й, които от доста време имали фирма за внос и износ на стоки и търгували главно с Тайван. Преди войната фирмата процъфтявала, но когато Япония загубила Тайван, и те загубили много от сделките. Бащата починал от сърце, а вторият син в семейството, който бил и втори във фирмата след бащата, загинал малко преди края на войната при въздушно нападение. Най-големият син напуснал учителската професия, за да поеме семейната фирма, но като нагласа не ставал за търговец и не могъл да възстанови някогашното богатство. Семейството още притежавало хубава къща и земя, ала в следвоенните години на недоимък на Индийско орехче и майка й им било тежко да живеят там — все пак били допълнителни гърла за изхранване. Винаги се стараели да не се натрапват, ядели по-малко от другите, ставали по-рано, нагърбвали се с по-голяма част от къщната работа. Индийско орехче доизносвала преправените дрехи на по-големите си братовчеди, включително ръкавиците, чорапите и дори бельото. Рисувала с остатъците от боички, които те изхвърляли. Било й болезнено дори да се буди сутрин. Само при мисълта, че започва нов ден, сърцето й се свивало.
Искала да се изнесе от къщата, да заживее сама с майка си някъде, където няма да се чувстват толкова притеснени, дори и това да ги обричало на немотия. Ала майка й нямала сили да се махне.
— Помнех я като много дейна — сподели Индийско орехче, — но след като избягахме от Манджурия, се стопи. Сякаш жизнената й енергия изцяло се бе изпарила от нея.