Хроника на птицата с пружина

Стъписала се, затворила очи и се опитала да мисли за друго. В съзнанието й изникнала зоологическата градина в Синдзин — зоологическата градина в ден, когато било затворено и Индийско орехче била там съвсем сама, пускали я навсякъде вътре, понеже била дъщеря на главния ветеринар. Било най-щастливото време в живота й, когато тя се чувствала закриляна, обичана и сигурна в себе си. Това бил най-ранният й спомен. Безлюдната зоологическа градина. Тя си спомнила миризмите и ярката светлина, формата на всеки облак, който се носел по небето. Вървяла сама от клетка към клетка. Било през есента, небето било бездънно и ясно, от дърво на дърво прехвърчали цели ята манджурски птици. Това бил нейният първоначален свят, свят, който в много отношения Индийско орехче била загубила завинаги. Не знаела колко време е минало така, по едно време обаче жената се изправила и й се извинила. Както обяснила самата тя, още била замаяна, но ужасното й главоболие било минало. Няколко дни по-късно Индийско орехче получила много повече пари, отколкото можела да очаква за свършената работа.

След около месец съпругата на собственика на универсалния магазин й се обадила по телефона и я поканила на обяд. След ресторанта й предложила да отидат у тях, където казала на Индийско орехче:

— Имаш ли нещо против да сложиш длан върху главата ми, както онзи път. Искам да проверя нещо.

Индийско орехче нямала причина да откаже. Седнала до жената и долепила длан до слепоочието й. Както и първия път, усетила същото „нещо“. Този път насочила цялото си внимание, за да разбере какво представлява, то обаче започнало да се гъне и да се променя. „Живо е!“ Индийско орехче усетила как я пронизва страх. Затворила очи и си припомнила зоологическата градина в Синдзин. Не й било трудно. Единственото, което трябвало да направи, било да възстанови историята, която била разказвала на Канела, и сцените, които му била описвала. Съзнанието й напуснало тялото, полутало се известно време из пространството между спомена и разказваните истории, после се върнало. След като Индийско орехче дошла на себе си, жената я хванала за ръката и й благодарила. Индийско орехче не попитала какво се е случило току-що, а жената не дала обяснение. Както и първия път, усещала лека умора, по челото й избили капчици пот. Преди да си тръгне, жената й благодарила, че й е отделила време и си е дала труда да й погостува, и се опитала да й връчи плик с пари, ала Индийско орехче отказала да го вземе — учтиво, но твърдо.