Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Полицаите обиколили всички, за които се знаело, че се познават с мъжа на Индийско орехче, но не открили жена, която да съответства на описанието, дадено от администратора. Малкото жени, които все пак издирили, нямали причини за такава кръвна омраза или ревност, а и всичките имали желязно алиби. В света на модата (който при всички положения не се слави с топли приятелски отношения) имало доста хора, които недолюбвали мъжа на Индийско орехче, но никой като че ли не го мразел чак дотам, че да го убие, и не би могъл да изреже толкова вещо шест органа от тялото му.
Пресата побързала, разбира се, да разтръби сензацията за убийството на прочутия дизайнер, но от полицията се оправдали, че разследването още не е приключило, и потулили информацията за липсващите органи, за да се избегне шумотевицата около странното престъпление. От скъпия хотел очевидно също оказали известен натиск, за да не се разчува ужасната подробност. Не било огласено почти нищо друго, освен че мъжът е бил убит с нож в една от хотелските стаи. Известно време се мълвяло, че в цялата работа има „нещо гнило“, но не се открило нищо конкретно. Полицията разследвала подробно, но така и не заловила убиеца и не установила мотивите за престъплението.
— Тази хотелска стая сигурно и досега стои запечатана — допълни Индийско орехче.
Пролетта след убийството на мъжа си тя продала на голям производител на модно облекло фирмата заедно с магазините, стоката и марката. Когато адвокатът, който преговарял от нейно име, донесъл договора, Индийско орехче само сложила своя печат, без нищо да каже и дори без да погледне договорената сума.
След като приключила с фирмата, тя установила, че страстта й да създава дрехи просто се е изпарила. Мощният поток на желанието да твори бил пресъхнал, макар че доскоро осмислял живота й. От време на време приемала по някоя и друга поръчка и я изпълнявала безупречно, като истинска професионалистка, но без никаква радост. Все едно ядяла, без да усеща вкуса на храната. Имала чувството, че са изтръгнали и нейните „вътрешности“. Който познавал някогашния й устрем и умение, я помнел като легендарно присъствие — такива хора продължавали да я търсят за работа, тя обаче отпращала всички освен неколцина, на които не можела да откаже. Послушала съвета на своя счетоводител и вложила парите си в акции и недвижими имоти, така че през онези години на икономически разцвет имуществото й нараснало.
Малко след като продала фирмата, майка й починала от сърце. Един горещ августовски следобед пръскала с вода тротоара отпред, когато изведнъж се оплакала, че не се чувства добре. Легнала и заспала, като хъркала притеснително силно, и не се събудила повече. Индийско орехче и Канела останали сами на света. Майката се затворила за близо година в къщата, по цял ден лежала на канапето и гледала градината, сякаш се опитвала да преоткрие тишината и спокойствието, които досега липсвали в живота й. Почти не се хранела, спяла по десет часа на ден. Канела, който би трябвало да е вече в прогимназията, вършел всичко у дома вместо майка си, а щом приключел, свирел Моцарт и сонатите на Хайдн и учел няколко чужди езика.
Така минала близо една празна и тиха година в живота на Индийско орехче и внезапно тя съвсем случайно открила, че притежава свръхестествени способности, за каквито дотогава и не подозирала. Решила, че те са се появили, за да заменят огромната й страст към модния дизайн, която направо се била изпарила. И наистина, тази сила се превърнала в новото й поприще, макар че самата тя изобщо не се била стремила към него.
Първа от необикновените й способности се възползвала съпругата на собственик на универсален магазин, будна, енергична жена, която на младини била оперна певица. Тя оценила таланта на Индийско орехче много преди младата дизайнерка да се утвърди и да се прочуе, и следяла отблизо развитието й. Без подкрепата на тази жена фирмата на Индийско орехче щяла да се провали още в зародиш. Заради твърде близките им отношения тя се съгласила да помогне на жената и на дъщеря й да изберат булчинска рокля за сватбата на дъщерята и тоалет за майката, задача, която не й се сторила обременителна.
Докато чакали за пробата на булчинската рокля. Индийско орехче и приятелката й си говорели, когато най-неочаквано жената се хванала за главата, залитнала и се свлякла на пода. Индийско орехче я подхванала ужасена и заразтривала дясното й слепоочие. Направила го инстинктивно, без да се замисля, но още щом докоснала с ръка, усетила „нещо“, сякаш напипвала предмет в платнена торба.