Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Манфред се засмя.
— Дамата ни дойде на гости и мисля, че не я впечатлих.
— Трудно ми е да го повярвам.
Манфред го погледна.
— Мислех, че ще се сетиш, но явно не си. Когато си имаш майчица като моята, си склонен да изкривиш представата си за жените. Стефан обичаше да ги наранява. Аз предпочитам да ги отбягвам.
— О!
Манфред се засмя.
— Ще ти кажа следното. Можеш да ми направиш една услуга. Ще се оженя за някоя, която ми избере принцът, а ти можеш да станеш баща на следващия наследник на баронството на Даркмоор. Това ще е наша тайна и подозирам, че въпросната дама ще ми е благодарна, че те пращам в спалнята й.
Ерик се засмя. Над главите им профуча ято стрели.
— Не мисля, че жена ми ще го одобри. — После каза: — Има нещо, което обаче трябва да знаеш.
— Какво? — попита Манфред.
— Имаш племенник.
— Какво?!
— Момичето, което Стефан изнасили. Розалин. Има дете от него.
— Богове! — възкликна Манфред. — Сигурно ли е?
— Стига да го видиш и ще разбереш, че е истински фон Даркмоор.
— Е, това променя нещата.
— В смисъл? — попита Ерик.
— Със сигурност поне един от двама ни трябва да оцелее, иначе детенцето ще остане единствено под нежните грижи на майка ми.
— Само ако й го кажеш — засмя се Ерик.
— О, тя ще го разбере, рано или късно. Майка може да е луда, но има добри връзки и обича интригите. — Сниши глас, сякаш някой можеше да подслуша. — Има моменти, когато си мисля, че пристъпите на баща ми са дело на майка ми.
— Смяташ, че го е отровила?
— Подсети ме някой път да ти разкажа фамилната история на майка ми. Отровата е изиграла голяма роля в издигането на дядо й до титлата.
Междувременно в цитаделата се натресе един грамаден балван и разтърси стената.
— Е — каза Манфред, — нашите гости, изглежда, са намерили катапулт.
Ерик надникна над стената и видя бойната машина, довлечена по средата на Висока улица. Махна с ръка на един войник и му нареди:
— Предай на сержант Джедоу да се погрижи за тоя катапулт. — Още една канара се блъсна в стената и нашествениците нададоха възторжен вик.
— Бързо!
Войникът хукна, а Манфред каза:
— Съвсем направо я подкараха, а?
— Кое?
— Избиват дупка в стената, запълват рова с каквото им попадне и ни заливат.
— В общи линии — кимна Ерик.
— Е, дай да го направим малко по-интересно — каза Манфред, привика друг от войниците си и каза: — Предай на сержант Макафий да пусне маслото.
Войникът затича.
— Рова ли палим? — попита Ерик.
— Защо не? — вдигна рамене Манфред.
— Колко може да гори маслото в рова?
— Три-четири часа.
Нова канара се натресе в стената и Ерик извика:
— Джедоу!
Сякаш чул вика на Ерик, един катапулт от кулата стреля и няколко бурета с масло се разбиха на улицата около вражеския катапулт.
Хората около вражеския катапулт се разбягаха. Маслото, пръснало се по улиците, бързо достигна един от многото околни пожари и изведнъж бойната машина лумна в пламъци. Хората на Ерик по бойниците на цитаделата ревнаха възторжено.
— Дотук добре — въздъхна Ерик.
— Когато маслото в рова изгори, ще почнат да го пълнят отново — каза Манфред.
— Това обаче ще ги задържи до изгрев-слънце.
— Да — кимна Манфред. — Но все още не решава проблема.
Спогледаха се и казаха едновременно:
— Източната порта.
Пъг въздъхна.
— Подмладяването е нещо чудесно, но съм уморен.
— Спи ми се — каза Томас.
— Загиват хора — настоя Калис.
Томас погледна сина си.
— Знам. Въпреки, че Камъка на живота вече го няма, все още има една огромна армия, която се опитва да завземе Даркмоор.
— Дори да се е освободил вече от контрола на демона, за Фадавах се знае, че не е от тези, които просто се отказват и се оттеглят. — Въздъхна. — Само ние и още неколцина знаем истинския залог. Но сега си имаме работа с един умен и опасен пълководец, чиято армия все още е почти непокътната и под чийто контрол е по-голямата част от Западните владения.
— Да, това няма да свърши бързо — каза Пъг.
— Можем да извадим поне сааурците от войната — предложи Миранда.
— Стига да успея да ги убедя, че онова, което ми каза Ханам, е истина — каза Пъг.
— Е, можем да опитаме — съгласи се Томас.
— Как ще стигнем дотам? — попита Накор.
— Не „ние“ — поправи го Пъг. — В Даркмоор отиваме само двамата с Томас. Докато не приключим битката, няма причини да вкарваме в белята и вас.
— Не забравяй, че съм човек на принца — заяви Калис.
— И мен няма да ме оставиш тук — каза Миранда.
Накор кимна към Шо Пи и Доминик, после се ухили и сви рамене.