Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Маркус бавно си пое дъх. Беше разбрал подтекста.
— Смятам да взема доброволци — прошепна Тави.
— Ще ги получите — отговори Маркус. — Но не разбирам защо вместо да ги атакуваме с първите лъчи и да разрушим моста, трябва да чакаме настъпването на деня.
— Ако няма мост, те ще могат да защитят всички свои предни северни позиции само с няколко формирования, докато останалите каними ще бъдат свободни да убиват алеранци навсякъде другаде. Докато мостът го има, можем да държим легиона на територията южно от него и канимите няма да посмеят да разделят силите си — Тави присви очи. — Това е наша работа, Маркус. Не е много приятна, но не мога просто да я прехвърля на някой друг.
Раздаде се пълното с разочарование изсумтяване на Маркус, с което той признаваше тези аргументи.
— Ще изпратя доброволците да почиват преди нашата атака. Останалата част от Първи алерански е на ваше разположение, както и нашите рицари на дървото.
— Всичките шест — въздъхна Маркус.
— Кажете им да си държат главите по-ниско. Те ще бъдат единствения ни шанс за противодействие на техните стрелци, ако отново се появят.
— Учете баба си, сър — промърмори Маркус.
Тави изсумтя и се обърна към Първото копие.
— Трябва да ги задържите, Маркус. На всяка цена.
Маркус бавно издиша.
— Да, сър.
Той хвърли кратък поглед в нощта, преди да каже:
— Позволете да ви дам съвет, сър?
— Давай — каза Тави.
— Не разделяйте кохортата, когато получите своите доброволци. Тези хора се познават. Тренирали са заедно. Това значи много.
Тави се намръщи.
— Няма да взема със себе си никой, който не иска.
— Тогава се уверете, че мъжете, които са готови да умрат за вас, ще получат всички възможни шансове да оцелеят. Дължите им това.
Тави вдигна вежди.
— Цяла кохорта от триста и двадесет души да се предложат за доброволци? Колко вероятно е това?
Маркус му хвърли кос поглед и каза:
— Сър. Това е пехота.
Три кохорти доброволно пожелаха да оглавят атаката.
Тави избра една от тях с жребий. По времето, когато канимите възобновиха атаките си, той стоеше в северната част на Елинарх заедно с победителите. Или, помисли си той, със загубилите. В зависимост от това дали идеята му ще сработи или не.
Сърцето му прескочи няколко удара, но той строго му заповяда да се върне на работа.
— Сър — обърна се към него Шулц, — когато Антилар Максимус беше наш центурион, той беше старши центурион в тази кохорта и неговата центурия беше първа центурия. Но аз съм временно изпълняващ длъжността, сър. Не съм достатъчно старши, за да командвам първата центурия, още повече кохортата.
Тави хвърли поглед към рибката.
— Разговарях с другите центуриони. Те са съгласни, че вие знаете какво правите, Шулц, и че вашата центурия все още е най-дисциплинираната. Така че вие сте старши центурион, докато не кажа обратното. Разбрахте ли ме, войнико?
— Да, сър — веднага отговори Шулц.
— Добре — каза Тави.
От легионерите на последната стена се надигна рев и всеки човек от кохортата тук почувства рязка възбуда. Канимските рогове ревяха, тежкият тътен на барабаните се търкаляше наоколо и оглушителния грохот на битката се спусна над града, когато останалата част от легиона се сблъска с канимите на моста.
Тави слушаше всичко това в течение на две минути, преди да види сигнала на стената — синьо знаме, вдигнато редом до знамето на легиона.
— Добра догадка, капитане — отбеляза Макс с доволен глас.
Той крачеше напред от задните редове на кохортата, беше махнал дългия си меч, предпочитан от дуелистите, и сега беше въоръжен с легионерски.
— Те направиха точно това, което предрекохте. Атакуваха ни с рейдъри.
Тави издиша много бавно и кимна.
— Ти готов ли си?
— Роден съм готов — весело отвърна Макс, предизвиквайки вълна от тихо хихикане от чакащия легион.
Единствените в легиона трима рицари на земята бяха дошли с него, доспехите им дрънчаха, а огромните им зловещи оръжия лежаха на раменете им.
Тави кимна на рицарите и повиши глас.
— Трибун Антилус?
— Готов при първата ви дума, сър — отзова се Красус от задната част на кохортата, където чакаше заедно със своите рицари Аери и инженерите на легиона, включително и новите им новобранци — танцьорките от клуба, облечени сега в брони на убити или ранени легионери.