Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Но самият факт, че можеше да стои на стената и да гледа, му казваше едно: канимските стрели спряха да свирят своята смъртоносна музика.
— Мислех, че сте се пенсионирали, Първо копие — каза Тави.
Маркус хвърли поглед към най-близкия легионер и понижи глас, за да не би случайно мъжът да го чуе.
— Никога не съм се занимавал с четене, сър.
— Ще се справите ли? — попита Тави.
— Да, сър — отговори Маркус. — Нямам намерение да участвам в надбягване, но мога да стоя на стената.
— Добре — каза тихо Тави. — Имаме нужда от вас.
— Сър — каза Маркус. — Невъзможно е да се предвиди дали воините им ще отстъпят.
— Не. Но има смисъл — отговори Тави. — Техните воини отговарят за разбиването на отбраната. После идват рейдърите и разчистват територията. Това намалява загубите сред най-ефективните им формирования и позволява на рейдърите да придобиват опит.
— Това няма смисъл — изръмжа Маркус. — Още един силен удар и те ще ни довършат.
— Аз го знам — каза Тави. — И вие го знаете. Да предположим, че и Сари и шаманите също го знаят. Но не мисля, че те искат да дадат славата от победата на майстора на боя Насаг, особено да изглежда толкова чисто негова. Сари трябва да ни довърши сам, за да остане в добра позиция пред кастата на творците. Това ще му донесе слава и ще му позволи да заеме място в техните редици. Творците ще имат правото на първи глас при разпределението на плячката, ако най-младият от тях ни е разбил. Насаг ще бъде избутан. А Сари ще укрепи авторитета си сред творците.
— Ако сте прав — каза Маркус.
— Ако не съм прав — каза Тави, — ще получим възможността да получим някои от тези стоманени болтове, преди времето ни да изтече.
Първото копие изсумтя.
— Поне ще се случи бързо — в гласа му се усети нехарактерна горчивина.
Тави погледна за миг към жилавата, груба фигура на Маркус. После каза:
— Съжалявам. За първата кохорта. Хората от вашата центурия.
— Трябваше да съм там с тях — каза Маркус.
— Вие бяхте ранен — възрази Тави.
— Знам.
— И аз бях там с тях вместо вас — каза Тави.
Застиналата поза на Маркус леко омекна и той погледна Тави.
— Чух. След като ме изнесохте буквално като куца овца.
Тави изсумтя.
— Овцете, с които съм работил, бяха два пъти по-големи от вас. А овните бяха още по-големи.
Маркус се подсмихна.
— Живели сте в холт?
Тави стисна челюсти. Той отново беше забравил за ролята си. Може би се дължеше на умората, но колкото и да е, Руфус Сципио никога не се беше приближавал до холт.
— Работил съм там известно време. Родителите ми казаха, че това ще бъде полезен опит.
— Най-лошият занаят, който бихте могли да учите, ако сте се надявали да поведете хора след себе си, сър.
Тави се засмя.
— Не планирах, че всичко ще се случи точно така.
— Войните и плановете не се разбират помежду си, сър. Едното убива другото.
— Вярвам ви — каза Тави.
Той погледна дългия, празен участък от моста, който се издигаше към центъра му — около двеста ярда дълъг и тридесет фута широк каменен мост, покрит с паднали алеранци и каними.
— Трябва да издържим до настъпването на утрото, Маркус.
— Искате да ги ударим със зората?
— Не — каза Тави. — На обяд.
Маркус чак се задави от изненада.
— Няма да станем по-силни. Колкото по-дълго продължава тази битка, толкова по-малка е вероятността да успеем да ги отблъснем назад.
— На обяд — каза Тави. — Ще трябва да ми се доверите за това.
— Защо?
— Защото не съм сигурен, че в лагера няма повече шпиони. Трябва да знаете само това, Първо копие.
Маркус го погледна за момент, след което кимна.
— Да, сър.
— Благодаря — тихо каза Тави. — Когато пробием до центъра на моста, аз смятам да се придвижа напред с една кохорта, докато инженерите работят.
— Една кохорта? — попита Маркус.
Тави кимна.
— Ако планът сработи, една кохорта ще бъде достатъчна. Ако не, ще имаме възможност да удържим канимите достатъчно дълго, за да позволим на инженерите да довършат работата си.