Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Бърнард дълго гледа лицето й, чертите на неговото бяха непроницаеми.
— Тези хора са опасни, Амара. За мен, за семейството ми, за теб. Ние сме в дива местност, сред хаоса на войната. Кой щеше да знае?
Амара спокойно срещна погледа му.
— Аз ще знам. Достойните хора не убиват други човешки същества, освен ако не е абсолютно необходимо. А и в края на краищата Инвидия оказа голяма услуга на Империята.
— С изключение на малка лъжичка катран в края — изръмжа Бърнард.
Амара сложи ръце от двете страни на лицето му.
— Остави я в нейния свят. Той е студен и празен. За нас не е достатъчно да спечелим, милорд. Не е достатъчно дори просто да оцелеем. Аз няма да живея в свят, в който силата заменя правосъдието и закона, независимо колко неудобно ще се окаже това за короната.
Зъбите на Бърнард проблеснаха в свирепа бяла усмивка. Той нежно я целуна.
— Ти — прошепна той — си повече, отколкото старец като мен заслужава.
Тя му се усмихна топло в отговор.
— Внимавайте, милорд съпруже. Ако кажете прекалено много, може би ще трябва да докладвам за вашите скандални изказвания на Първия лорд.
— Направи го. Колко време мислиш, че ще им отнеме да се измъкнат оттук?
Те седяха един до друг в каретата. Рук, отново с дъщеря си, беше заспала, прегърнала и притиснала буза към къдриците на Маша. Бузите на момичето бяха розови с топъл оттенък на дълбок детски сън. Лейди Плацида и Елания също дремеха.
— Десет минути, може би — каза Амара. Щом лейди Акватайн си почине малко, тя ще скъса въжетата и ще освободи останалите. Но без транспорт за слугите си ще може да ни преследва единствено сама. Но няма да го направи, дори ако лейди Пласида не беше в състояние да унищожи публичния й образ и подкрепата й в Дианическата лига с компрометиращи доказателства за заговор с цел извършване на убийство.
Бърнард кимна.
— Разбирам — каза той. — А какво пречи на носачите просто да ни хвърлят на земята и да се върнат при нея?
— Те са наемници, любов моя. Ние им предложихме пари. Много, много пари.
— Вярно — каза Бърнард. — Това го разбрах. Но чувствам, че трябва да попитам… защо ги оставихме голи? За да ги забавим?
— Не — изсумтя Амара. — Защото подлата кучка го заслужава.
Ситни бръчици се появиха в ъгълчетата на очите на Бърнард и той бавно се обърна на място, за да целуне нежно устните й, след което първо единия, а после и другия клепач. Амара откри, че след като ги затвори, очите й просто отказват да се отворят, а после се потопи във възхитителната топлина на Бърнард и заспа преди още да успее да довърши доволната си въздишка.
Глава 51
Тави трепереше под дъжда, полагайки максимални усилия да го скрие от хората около себе си. За нищо друго не мечтаеше така силно, както за топлина и сън.
Алеранците се подготвиха за посрещане на следващото нападение за по-малко от час. Факлите и омагьосаните фенери разпръскваха мрака много по-ефективно, отколкото по време на първата опустошителна атака, а самите легионери бяха по-организирани и по-решителни.
Поне Тави се надяваше, че бяха.
Тави стоеше на последната глинена стена заедно с Валиар Маркус. Първото копие се движеше с видимо накуцване, благодарение на канимския дротик. Кракът му беше плътно стегнат с окървавена превръзка, раната беше зашита с игла и конец, което доказваше колко претоварени бяха лечителите на Фос. При нормални обстоятелства рана като тази на Маркус щеше да бъде затворена и заздравяла, а Първото копие щеше да се е върнал в строя практически невредим. Но лечителите трябваше да се справят с толкова много леки наранявания — както и да затварят много по-ужасни в опит да спасят живота на тежко ранените, за да могат да се справят с тях по-късно — че Първото копие, според чутото, помолил ранен ветеран да извади дротика, след което той лично почистил и зашил раната си, превързал я и се върнал обратно на поста си.
Дъждът продължаваше да пада, студен и неизменен. Редките проблясъци на алени мълнии осветяваха малко повече от само дъждовна пелена. Тави забеляза случайни движения в тъмното, но издигнатите от алеранците отбранителни стени на моста му пречеха да види каквито и да било подробности.