Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Може би — Амара почувства как устните й бавно се разтягат в усмивка и посочи с кимване към Рук. — А може би не.
Устата на Рук се изкриви в твърда, неприятна усмивка, след което избухна светлина, внезапен облак пара и светещите очертания на сокол — огнената фурия на лейди Плацида. Той пръсна водните окови и се понесе към лейди Акватайн като малка комета.
В същия миг проснатата в безсъзнание фигура на лейди Плацида подсече опорния крак на Алдрик и се хвърли върху него, събаряйки го на земята. Преди да успее да се осъзнае, лейди Плацида вече седеше на гърба му, беше забила коляно между лопатките му и стягаше дебела връв около врата му.
Лейди Акватайн рязко вдигна ръце, за да отблъсне атаката на огнената фурия. Но се препъна и се подхлъзна от брега право в потока.
Рук се надигна — тя също се промени, стана по-висока и по-стройна, докато накрая на нейно място не се появи Ария Плацида, притиснала озадаченото дете към бедрото си. Тя вдигна свободната си ръка, огнената фурия полетя към китката й и се настани там, докато самата тя се обърна към лейди Акватайн.
В същото време очертанията на фигурата, седнала върху Алдрик, също се разплуха, превръщайки се в Рук, която продължаваше да го държи.
— Признавам — обърна се Амара към лейди Акватайн, — че съм донякъде разочарована от вас. В крайна сметка ви дадох всички възможности да различите измамата.
Тя показа зъби на лейди Акватайн.
— Наистина си мислихте, че не подозирам, че подслушвате разговорите ми с Бърнард?
Лицето на лейди Акватайн почервеня от ярост.
— Наистина ли повярвахте, когато казах, че нямам представа какво можете да направите, че нямам представа как да се подготвя и че не знам дали ще ни нападнете? — Амара поклати глава. — Никога не съм ви пречела да подслушвате, защото исках да чуете, ваша светлост. Исках да мислите, че си имате работа с малко агънце. Но за да бъда честна, не мислех, че ще бъдете чак толкова егоцентрично глупава, че да се вържете на всичко това.
Лейди Акватайн яростно се озъби и започна да се надига от потока.
— Инвидия — предупреди я лейди Плацида и леко разклати китката си, където седеше огнената фурия. — Имах лоша седмица.
— Владеете ли ситуацията сега? — попита Амара с груб тон. — Тази игра приключи. Вие загубихте.
Лейди Акватайн издиша бавно, полагайки видими усилия да обуздае характера си.
— Добре — каза тя с тих, заплашителен глас. — Вашите условия?
Амара отвърна:
— Никакви преговори.
— Може ли да ти задам един въпрос? — попита Бърнард.
— Разбира се — каза Амара.
— Как разбра, че тези двете ще се опитат да си разменят лицата по време на бягството?
— Защото Одиана беше тук — каза Амара. — Защо иначе ще идва с нас? Леди Акватайн със сигурност не се нуждаеше от лечител и не мога да си представя, че би позволила на луда жена да участва в подобна операция, единствено за да прави компания на Алдрик. Тя просто нямаше нужда от това. Но имаше нужда от някой, способен да се превърне в нея и да й служи като двойник, нейният тъмен кон. Изглежда разумно лейди Акватайн да иска да скрие истинската си самоличност по време на спасителната операция. Ако работата се оплеска или ако Калар в крайна сметка заеме трона, тя ще има възможност да отрича всичко.
Бърнард поклати глава.
— Аз не мога да мисля толкова витиевато. И ти накара лейди Плацида и Рук да направят същото? Да си сменят самоличностите?
— Да. Така по време на конфликта лейди Акватайн действаше срещу грешната цел и ни даде шанс да я поставим в абсолютно неизгодно положение.
— Някои хора — тихо прошепна Бърнард, — биха казали, че трябваше да ги убием.
Амара сви рамене.
— Ако са сигурни, че ще умрат, лейди Акватайн и нейните подчинени са напълно способни да вземат някои от нас със себе си. Условията позволяваха всички да си тръгнем цели и невредими. А като се имат предвид връзките и влиянието на лейди Акватайн, нейният арест също щеше да бъде безсмислено занимание.
— Някои хора няма да са доволни от този отговор — промърмори Бърнард. — Те биха казали, че можеше да ги убиеш безнаказано, веднага щом се предадат.
— Хора като Гай? — предположи Амара.
— На първо място — отвърна Бърнард, кимайки.
Амара се обърна към мъжа си и твърдо срещна погледа му.
— Аз съм се клела да подкрепям и защитавам короната, милорд. А това означава, че съм обвързана от закона. Което не предполага арест, съд, присъда и екзекуция на затворници по начин, различен от установения от закона — тя вирна брадичка. — Никога агент на короната не е престъпвал дадената веднъж дума. В допълнение, Първият лорд все още се нуждае от подкрепата на Акватайн, поне докато легионите на Калар не бъдат смазани. Убийството на жена му може рязко да намали желанието му да подкрепи короната.