Фурията на курсора

Най-големият отряд стоеше на позиция, блокираща отвора в центъра на стената. Най-близките до пътеката легионери се сражаваха с щитове и къси мечове, докато стоящите зад тях носеха копия и нанасяха удари над главите на щитоносците, за да наранят и разпръснат непрекъснатия поток от канимски рейдъри, които се опитваха да проправят път на основните сили.

Телата на канимите лежаха на купчини, създавайки своеобразна барикада. Сред тях, без да помръдват, лежаха и алеранци, но другарите им не можаха да ги извадят от хватката на това безумно сметище.

Чу се вик и изтощените легионери на Първи алерански изведнъж се оживиха.

— Макс! — извика им Тави. — Красус!

— Момчета! — изкрещя Макс. Той се усмихна и намигна на полубрата си. Красус му отговори със страховита, слаба пародия на усмивка. Макс и Красус застанаха начело на колоната, след тях — рицарите на земята, а зад тях — Тави и Ерен.

Кайтай, съвсем предвидимо, не вървеше с всички в колоната, а се държеше настрана. Зелените й очи блестяха, походката й беше лека и непринудена, въпреки тежестта на чуждата броня.

— Алера! — извика Тави и вдигна ръка с меч, давайки сигнал за атака. Колоната набра скорост. Сърцето му блъскаше толкова силно, че сякаш всеки момент ще му счупи ребрата.

Валиар Маркус въртеше бясно глава и раздаваше заповеди. В последния момент силите, съсредоточени на земята, се разделиха и се притиснаха към страните. Няколко канима с тържествуващ вой се втурнаха в открилата се пролука.

Синовете на Антилус Рокус ги посрещнаха със святкаща в ръцете им стомана.

За Тави атаката на Макс и Красус беше искрящо, размазано петно. Макс направи крачка напред и нападна пръв, острието му удари високо с цялата скорост, жестокост и смъртоносен разчет на времето. Ударът му попадна в най-близкия каним и разряза до кост рамото на ръката, стискаща оръжие, след което се обърна и плъзна острието по гърлото на втори каним.

После отново се завъртя и нанесе друг удар, с който отклони атакуващия го сърповиден меч.

До него Красус се сражаваше с такава безупречна съгласуваност с атаката на Максус, че изглеждаше като сянка на своя брат.

Той довърши обезоръжения каним с удар, който му проби небцето, отблъсна отчаяната, яростна атака на втория каним, чийто живот бързо изтичаше от гърлото му, и отсече китката с оръжието на третия, когато Макс отвори защитата му.

Братята се справиха с първите нахлули каними и стигнаха до отвора в стената, след което без забавяне се пъхнаха в него. Оттам веднага се чуха виковете и воплите на умиращите каними, а земните рицари се втурнаха след тях.

Дойде ред на Тави и Ерен и те веднага бяха блъснати от задушаващата миризма на метал и разложение, тесният проход ограничаваше движенията. Излязоха от него на един дъх, макар на Тави да му се стори, че това е отнело много повече време. Изведнъж той осъзна, че гледа, без да откъсва поглед, невероятната дължина на моста, водещ към стената, издигната на върха на Елинарх.