Фурията на курсора

— Точно сега — каза лейди Акватайн — Гай най-вероятно се е свързал с лорд Плацида и му казва, че жена му е в безопасност. Но ако тя умре сега, фуриите, които сдържа, ще бъдат освободени с катастрофални последици за земите на Плацида и нейните жители. При положение че знае, той няма да има други варианти освен да реши, че Гай го е предал.

— Дори да предположим — каза Амара, — че вашите заплахи не са само думи, не мисля, че вие можете хладнокръвно да убиете един от членовете на лигата.

— Така ли мислите, графиньо? — произнесе с леден тон лейди Акватайн. — Нали ви е ясно, че по-скоро ще убия всеки от вас, отколкото да допусна дори възможността да застанете на пътя ми. Знаете го много добре.

Амара погледна към Рук, която притискаше Маша плътно до себе си и се стараеше да стои по-близо до брега със сведена глава и се преструваше, че не е тук.

— Дори и малко момиченце?

— Децата на убитите родители често порастват, за да си отмъстят, графиньо. Това е тъжна съдба със страшен край. Ще й направя услуга.

Бърнард допря върха на кинжала си към врата на лейди Акватайн, сграбчи лъскавата й черна коса, за да я държи по-здраво, и каза:

— Бъдете така любезна да кажете на Алдрик да прибере меча си, ваша светлост.

Алдрик оголи зъби и изръмжа.

Лейди Акватайн изви устни в презрителна усмивка.

— Одиана, скъпа?

Водата в потока изведнъж закипя от множество извиващи се пипала, не много по-различни от тези на облачните зверове на канимите. Те се завихриха около Рук и Маша и се увиха около тях като змия. За една болезнена секунда някои от по-малките пипала запушиха носовете и устите им, така че да не могат да дишат, след което Одиана направи жест с ръка и им позволи да си поемат дъх.

Лейди Акватайн погледна Амара и наведе глава, изражението й казваше, че чака отговор от Амара.

— В аргументите ви има недостатък, ваша светлост — спокойно каза Амара. — Дори ако наемниците ви убият и двамата, вие пак ще сте с прерязано гърло.

Усмивката на лейди Акватайн стана още по-самоуверена.

— Всъщност не сте взели нещо предвид, графиньо.

— И какво по-точно?

Лейди Акватайн отметна глава назад и се засмя, а тялото й започна вълнообразно да се променя, лицето й се изкриви в различни гримаси — и когато отново изправи глава, там, където беше лейди Акватайн, стоеше Одиана.

— Аз не съм лейди Акватайн.

Зад Амара се раздаде гласът на лейди Акватайн:

— Всъщност, графиньо, аз донякъде съм разочарована от вас. В крайна сметка ви дадох всички възможности да различите измамата.

Амара погледна през рамо, за да види, че лейди Акватайн, а не Одиана, контролира водните чудовища, които държаха Рук и Маша в обятията си.

— А сега вече можете ли да осъзнаете ситуацията, курсор? — продължи лейди Акватайн. — Играта свърши. Вие загубихте.