Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Е, добре — каза Тави. — Дръжте хората в този двор, но ги оставете да хапнат и да починат. Щом започнем, няма да имаме време за нищо друго.
Макс кимна на Шулц, който започна да раздава заповеди на неопитната си кохорта да се разпръсне за хапване, но да не се отдалечава.
— Капитане — каза Макс под прикритието на шума. — Седнете. Имаме малко време, а вие още не сте си починали.
— Не — каза Тави. — Трябва да бъда на стената с Първото копие, докато не настъпи време да продължим напред. Ще се върна и тогава ще те послушам.
— Капитане — каза Макс със същия тон. Този път обаче той сложи ръка на рамото на Тави и пръстите му го стиснаха като стомана. — Не можеш да направиш нищо там, което самият той да не може. Товариш се прекомерно и това забавя мозъка ти. А тъй като ние сме заложили всичко на него, сър, мисля, че за теб ще е по-добре да се увериш, че той е готов за шоуто — Макс улови погледа му. — Моля те, Калдерон.
Тави затвори очи за секунда и ужасната умора отново го притисна. Част от него искаше да се озъби на Макс, да го накара да млъкне и да изпълнява заповедите. Но останалата разбираше, че високият антиланец е прав. Той помоли тези хора да рискуват живота си, за да извършат действията, които той е планирал. Негов дълг пред тях беше да им осигури най-доброто командване, на което е способен, когато те излагат живота си на риск.
— Добре — каза Тави. — Ще седна. Но само за минута.
— Минута — каза Макс, кимайки. — Отлично.
Тави свали шлема си, седна, облегна гръб на каменните колони в основата на Елинарх и затвори очи. Не можеше и за миг да заспи, но поне щеше да използва няколкото минути тишина, за да подреди мислите си, да прехвърли възможностите и всичко, което може да се обърка в плана му.
Колкото и да се опитваше, той не измисли нищо друго, което да направи, и след няколко минути усилия поклати глава и отвори очи.
Мътна дневна светлина приветства погледа му, забуленото в мъгла слънце едва се виждаше през облачната покривка. Тави недоумяващо го зяпна в секундно объркване. Вратът му беше схванат, както и гърбът — болезнени мускулни спазми между лопатките го накараха да се намръщи. С усилие се изправи на крака и се наведе, опитвайки се да изпъне мускулите, докато спазмите му утихнат.
— Сър — произнесе Шулц зад гърба му.
— Центурион — промърмори Тави и се обърна. — Откога спя?
— От няколко часа, сър — отговори Шулц. — Трибун Антилар каза да не ви безпокоим.
Тави промърмори някои неща за Макс под носа си. В крайна сметка за капитана на легиона беше неприемливо да изразява всичко, което мисли за един от трибуните си пред неговите хора.
— Ох — възкликна Шулц.
Той преглътна и припряно отстъпи настрани, за да вземе чиния, покрита с мека салфетка, и голяма халба, поставена до нея.
— Той ми каза първо да ви дам това, сър.
Тави скръцна със зъби, но успя да се сдържи да не изтръгне чинията от ръцете на Шулц.
— Благодаря.
— Няма за какво, сър — отвърна Шулц.
После той бързо отстъпи, сякаш се страхуваше, че Тави ще му откъсне главата.
Тави потисна сърдитото ръмжене, докато поглъщаше храната и я поливаше с вода от халбата. Когато приключи, остатъчните спазми в мускулите изчезнаха.
— Вече можете ли да съставяте думи, сър? — попита Макс, приближавайки към Тави.
Той кимна на Шулц и изпълняващият длъжността центурион изкрещя заповед на кохортата да се строи. Легионерите започнаха да се надигат там, където спяха на земята или седяха в очакване на своя ред да се включат в битката.
— Не ме карай да те бия, Макс — каза Тави.
Той склони глава и се загледа намръщено нагоре по склона на моста, откъдето продължаваше да се чува звукът на битката.
— Каква е ситуацията?
— Валиар Маркус го направи — каза Макс. — Той ги задържа.
Тави погледна Макс.
— Но ти вече го знаеш — каза Макс. — След като ние все още стоим тук.
— Макс…
Макс леко му се усмихна.
— Просто се опитвам да смекча малко обстоятелствата, сър. Вие винаги сте голям мърморко сутрин — той кимна към стената. — Рейдърите нападаха цяла сутрин. Нашите рицари на дървото започнаха да ги заливат със стрели като вода, а Първото копие ги изненада между атаките и ги изтласка назад зад втората стена преди около час.