Фурията на курсора

Тави наблюдаваше как още повече легионери, изпълняващи заповедите му, бяха натоварени на половин дузина каруци.

Мъртвите бяха подредени като дърва за огрев в последната каруца. Тя беше най-голямата от всички, с високи канати, и за да я теглят, бяха впрегнали два невероятно силни, равнодушни вола.

— Първото копие докладва, че хората му са готови да атакуват — каза Макс. — Но са уморени и едва се държат на краката си. Той казва, че ако не ударим в най-близко бъдеще, няма да имаме друга възможност.

Тави си пое дълбоко дъх и кимна, след което сложи шлема си.

— Нашите рицари?

— В готовност, сър — каза Макс.

Тави затегна каишката на шлема и се насочи към чакащата го кохорта рибки. Макс крачеше до него, водейки след себе си окованите в броня рицари на земята. Преди Тави да успее да стигне до рибките, Красус и неговите рицари Рибки с ускорен ход пристъпиха към своето място редом до доброволческата кохорта. Красус заповяда да спрат и рицарите се подредиха с похвална дисциплина, като се има предвид колко малко време бяха отделили за строева подготовка. Междувременно инженерите спешно заеха позицията си зад другите две формирования.

Тави спря пред целия строй, огледа мъжете и се опита да измисли какво би могъл да им каже в такъв момент. После неочаквано замря и се загледа в бронята на двете групи мъже.

Бронята на легионерите беше различна. Вместо синия с червено орел на Първи алерански, емблемата над сърцата им беше придобила очертанията не на абсолютно черен орел, а на летяща черна врана.

До тях броните на рицарите Рибки също бяха претърпели промени. Отново оригиналната емблема на легиона беше заменена — този път с гравиран, изцяло черен силует на акула, с широко отворена уста.

Тави вдигна вежди и погледна Красус.

— Трибун. Какво сте направили?

Красус отдаде чест и каза:

— Тази сутрин гледахме как канимите се опитват да преплуват реката, сър. Очевидно нямаха абсолютно никаква представа колко много вреда може да им причини едно ято риби — Красус изправи гръб. — Това изглежда подходящо за ситуацията, сър.

— Хм-м — отвърна само Тави. После погледна Шулц. — А вие, изпълняващ длъжността центурион? Вашите хора на своя глава ли са внесли промени в униформите си?

— Сър — каза Шулц, вдигайки ръката си в рязък поздрав. — Ние просто се стремяхме към пълно съответствие със знамето, сър! — Шулц погледна към Тави. — И нека канимите знаят, че този път враните идват за тях, сър!

— Разбирам — каза Тави.

Той се обърна, за да говори с Макс, и видя до него Ерен, облечен в недобре прилепнал към гърдите му нагръдник. Миниатюрният курсор носеше знамето на Тави в дясната си ръка, а бронята и шлемът му го правеха да изглежда много по-страховит, отколкото Тави можеше да си представи.